A Royal Story(BG Fanfiction)

👑"Hide your feelings"👑

Гледната точка на Лиъм:
   Омръзна ми всички да подценяват Елиза и постоянно да я коментират. Ако аз се дразнех от това, не исках да мисля на нея какво ѝ е. Всички я смятаха за недостойна, тъй като беше от Шотландия, а не от кралство Самора. Графините се възгордяха още повече, щом чуха, че тя е обикновена сервитьорка, а в тях тече аристократична кръв. Мислеха си, че тя не им е конкуренция, но грешаха. Съдеха книгата по корицата, което можеше да им изиграе лоша шега. Според мен, Елиза беше толкова достойна, колкото всички останали. Дори за миг не си помислих, че може да я деля от другите и да я подценявам. В нея виждах момиче, което макар и да е дошло тук заради една измислена ваканция, ще направи всичко по силите си да се впише и да завладее хората. Вярвах, че ще успее, а мисълта, че го прави само заради мен и нищо от нейното участие няма общо с короната, ми вдъхваше още по-голяма надежда. Може дори да се каже, че мен вече определено ме беше завладяла.
   Когато я придърпах в онова тясно пространство, за да остана насаме с нея, през главата ми минаха какви ли не мисли. Да я наблюдавам така притеснена за това, че някой може да ни види, беше удоволствие за мен. Забелязах, че имаше навика да облизва устните си, когато е нервна. Не мисля, че дори ѝ е направило впечатление, но аз не можех да си избия картинката от главата. Първата ми мисъл беше: какъв ли ще бъде вкуса, ако я целуна? Но май, че по-правилно е да кажа – когато я целуна. Тези красиви устни задължително ще бъдат мои. В момента дори само заради този наш малък момент, ми ставаше горещо. Костюмът буквално ме задушаваше.
   Оставяйки я сама в коридора, се заизкачвах по стълбите към моята стая. За жалост дойде време да се заема с по-неприятната част от вечерта, а именно с двамата идиоти, които не са се погрижили за всичко. Това донякъде няма да се окаже неприятно занимание, поне ще ме разсее от мислите за Елиза и нейните устни. По дяволите – промърморих си, дори само когато си ги представя ми идва да се върна и да я целуна без да ми пука за правилата, за останалите графини или за кралството. Какво ми става? Полудявам.
   През последните дни непрекъснато се чудя какво щеше да стане, ако аз не бях бъдещия крал и в онази нощ не бях в Глазгоу? Дали щях да я срещна отново? Дали съдбата щеше да ни събере? Може би запознанството ми с нея беше някакъв знак. Може би на мен се падаше честта, когато стана крал да променя това клиширано избиране на съпруга чрез състезанието The Romance. Никой не избира в кой да се влюби, любовта прави това вместо теб. И понякога, колкото и болезнено е да слушаме сърцето си, не можем да се спрем, не можем да се откажем от любовта, ако тя вече се е случила. Неслучайно казват, че любовта побеждава всичко. И аз вярвам в това. Ако любовта е истинска, то тя ще може да преодолее всички препятствия по пътя си.
   Мислите ми се насочиха в твърде философска тема, за да могат да бъдат продължени толкова късно през вечерта. Този ден имах чувството, че се проточи цяла вечност. Вече имах нужда от почивка и сън. Предпочитах да изпразня съзнанието си и да не мисля за нищо. Съмнявах се да успея с това, но поне щях да пробвам. Но първо...