A Royal Story(BG Fanfiction)

👑Fake Truth👑

Гледната точка на Лиъм:
   Проблемите никога не свършваха. Непрекъснато възникваха размирици и положението се влошаваше. Трябваше да укротяваме бунтовете и да успокояваме населението. Работата беше изключително натоварена. Всички можехме да пострадаме. Куршумите прелетяваха буквално над главите ни, когато стигнахме мястото. Въоръжените групировки се бяха разпръснали, което означаваше, че се нуждаем от подкрепа и разпределение на силите. Войните бяха остаряла форма на гражданското неподчинение. Очевидно хората имах своите тревоги и бяха недоволни, но причините бяха напълно различни. Някои посочваха нечестното състезание и изразяваха недоволството си спрямо Елиза, което признавам ме изнервяше допълнително. Останалите имаха оплаквания, свързани с финансите и данъците. Беше необичайно. Бях виждал всички бюджетни планове и разпределения. Нямаше проблеми. И изведнъж, всичко се преобръща. Трябваше сериозно да поговоря с любимия си баща. Не искам да действам прибързано и да обвинявам някого, но съществува възможността някой да се възползва от властта и позицията си. Например, финансистът ни Род. Никога не съм симпатизирал на проклетия негодник. Винаги търсеше своята изгода. Надявам се, че не е успял да заблуди кралят ни с поредното фалшиво обещание. Баща ми изглеждаше строг, но беше наивен и доверчив. Убеден съм, че ако е подписал нещо, което ще навреди на народа му, не е било нарочно. Трябваше да изискам подробна информация от банките и да прегледам разписките. Толкова работа, а не разполагах с никакво време. Елиза ми липсваше, но едновременно се притеснявах за безопасността ѝ. Дворецът гъмжеше от висококачествена охрана, въоръжена с първокласни пистолети. Обикаляха непрекъснато между етажите. Всички занимания на момичета бяха преустановени, докато нещата не се възстановят. За щастие, ситуацията най-сетне беше овладяна. Бяха подписал документи и разрешителни за компенсация на ощетените семейства. Трябваше да им осигурим известно спокойствие, докато намеря източника на неточните сметки и поправя грешките. Едновременно трябва да продължа състезанието и да убедя родителите си, че Елиза е единствената в очите и сърцето ми и искам да изградим бъдещето си заедно. Всичко отново се беше струпало върху главата ми, но трябваше да проявя характер и решителност.
   Когато се прибрах в двореца, исках единствено да се стоваря върху леглото си. Очевидно съдбата имаше различни планове. Имахме загинали и ранени, които бяха настанени в най-близката болница. Направената равносметка беше смазваща. Не вярвах на действителността, но данните ми бяха предоставени от сигурен източник. По дяволите! Трябваше наистина да намеря татко, за да поговорим. Открих го в кабинетът му. Седнал в удобния стол и замислен. Изглеждаше измъчен, разтревожен и разгневен. Странна комбинация.