A Royal Story(BG Fanfiction)

👑"You are not worthy enough for my prince "👑

Гледната точка на Елиза:
   Изминаха няколко дни, откакто онази прословута фотосесия беше направена. Колкото и странно да звучи, за времето, което бях прекарала тук, никога не съм имала по-спокойни дни. Почувствах се сякаш наистина бях на почивка. Сякаш ваканцията беше истинска, а не глупава измислица, с която да ме излъжат да дойда на остров Самора. Мястото наистина беше красиво. Е, или поне това, което успях да видя от него. Хубавото беше, че имаха свой собствен телевизионен канал и успях, както да науча много, така и да огледам всичко, което показваха на екрана. Отношенията ми с Лиъм продължаваха да бъдат обтегнати, заради случилото се с Ренета и всичко, което му наговорих. Тази традиция наистина щеше да разбие сърцата на много момичета, а аз определено не исках да бъда едно от тях. Не бях дошла тук, за да страдам, а за да се забавлявам, макар че страданието е неизбежно, когато става дума за истинска любов. Сприятелих се със Зейн за тези няколко дни, през които Лиъм беше попаднал в черния ми списък. Той е израснал в двореца, беше най-добрият приятел на двамата принца, а кралят и кралицата му имаха пълно доверие. Беше много по-приятно да прекарвам времето си в разговори с него, отколкото да обсъждам модните тенденции с графините. Единствената, с която се сближих беше Тея. Тя беше различна. Беше много по-земна и въпреки социалното си положение, не ме гледаше сякаш съм от друга планетата. Дори обратното. Беше ѝ интересно и любопитно да разбере за живота извън островите, а аз разказвах с удоволствие за Шотландия и родния си дом. Сближихме се и определено бих искала да се видим и след като си тръгна от тук. Тоест, след като ме изгонят.
   Днес, всички се вълнуваха изключително много, по повод излизането на списанието, което беше публикувало снимките от фотосесията. Всички очакваха да прочетат рецензиите, които редакторите са написали за тях и да прегледат мненията на хората, които следяха състезанието. Аз не се вълнувах, защото знаех какво ще пише. Бях натрапница, която няма място в редиците на елита и определено не заслужава да се омъжи за Лиъм и да стане кралица. Дори мислех изобщо да не чета списанието. Все пак, мнението на другите не ме вълнуваше. А, и не трябваше да ме вълнува. Ако слушах другите, самочувствието ми щеше да е под нулата.
   Закуската беше дългоочакваният момент. Изобщо не исках да ходя. Предпочитах да се разходя из градините, за да остана насаме с мислите си, но усещането за глад надделяваше. Щях да отида, да хапна набързо и да изляза незабелязано. Не, че някой забелязваше присъствието ми. Планът ми да избягвам Лиъм успяваше засега. Моите опити да се измъкна от него и неговите задължения бяха перфектната комбинация, за да попречат на срещите ни. За жалост, тази сутрин нямах късмет. Малко преди да вляза в изисканата и луксозна трапезария, той се появи изненадващо и ме дръпна настрани, скривайки ни от чужди погледи. Прилепи ме към стената, а сърцето и дишането ми ускориха ритъма си. Мразех, когато близостта му ми влияеше толкова.