A Royal Story(BG Fanfiction)

👑"Stay"👑

Гледната точка на Лиъм:
   Остани. Помолих Елиза да остане. Съгласи се. Не очаквах, че ще го направи, но това означаваше, че може би и тя не беше безразлична към мен. Осъзнавах, че цялата информация, която научи, я беше шокирала. Кралство, за което никой не знаеше, при това с традиции, които всеки би сметнал за ненормални. И въпреки това, Елиза остана. Не можех да повярвам. Все още се опитвах да асимилирам всичко, което ѝ бях казал. Наистина я бях харесал. Намирах я за красива. Исках да опитам, но знаех, че имам своите задължения. Бях принц. Бъдещият наследник на трона. Бъдещият крал на Самора. Трябваше да си избера съпруга, която ще се справя с това, което ще се изисква от нея, ще ме подкрепя и се надявах, че поне малко ще ме обича. Знаех, че короната беше по-важна от всичко друго за една графиня, но любовта беше нещото, което исках да изпитам. Макар че не бях сигурен дали ще успея. Как да накарам момиче да се влюби в мен, щом аз не съм влюбен в нея? Имаше прекалено много въпроси, прекалено много условия, но все някога трябваше да направя своя избор. Бях се запознал с участничките преди да разбера за присъствието на Елиза в двореца. Всички бяха възпитани, красиви, обучавани за бъдещи кралици. Усмивките на лицата им изразяваха емоциите им, дрехите им бяха специално подбрани от най-скъпите и добри дизайнери, а всяка се стараеше да изтъкне качествата си. Наистина си беше състезание. Всяка една искаше да докаже, че е по-добра от другите. Родителите ми също се бяха запознали с момичетата. И вече имаха своите предпочитания и мнение. Непрекъснато повтаряха, че сърцето е най-важното и че няма да се намесват в решението, което ще взема. Разбира се, не повярвах. И по-добре, че го направих. Когато останах насаме в кабинета си, баща ми се появи. Започна да изтъква положителните и отрицателните качества на нашите гостенки. Госпожица Ренета Уилсън от остров Севиля беше фаворитката му. Странно, нали? Това беше графинята, която знаех, че определено преследваше короната. Флиртуваше от първата ни среща, а това ми направи ужасно впечатление. Знаех, че ще я елиминирам още при първа възможност, но слушайки думите на крал Уолтър осъзнах, че задължително ще трябва да бъде една от финалистките. Валентина Грифин също беше подходящ избор. Или поне така твърдеше баща ми. Главата ме болеше, а беше едва първият ден. Предстоят разговори и срещи, които трябваше да проведа с момичетата насаме. Как ще оцелея? Как изобщо ще направя избор? Исках този кошмар да свърши, но ще ми трябва доста време, за да се приближа до финала. Майка ми, с която винаги се бях разбирал по-добре, също имаше своите предпочитания. Блеър и Доротея бяха мили момичета, но прекалено глупави. Или просто се правеха на такива. Не знаех. Брат ми – господин Стайлс, по прякор Женкарят или Врагът на мъжете, вече беше набелязал първите жертви на чара си. Правилата изрично забраняваха на участничките да имат афера с друг син на кралското семейство или момче, което работеше в двореца. Ако нещо подобно се установи, графинята бива дисквалифицирана. Сексът също беше забранен. Това беше правилото, което признавам, че ненавиждах най-много. Ако не можех да избирам по любов, поне можеше да избирам по способностите им в леглото, нали? Убеден съм, че Ренета ще е на първо място в това. И знам, че тя ще е първата, която ще прелъсти Хари. И въпреки това, не ми пукаше. Ренета не беше момиче за мен и щях да се опитам да го докажа на упорития си баща.
   Бях загубил надежда, че ще намеря съпруга, когато Елиза се появи. Видях я, а сърцето ми започна да бие. Запомних я. Знаех, че дълго няма да я забравя. Изненадах се, че е тук. Помислих, че ми се привижда, но трябваше да се досетя, че Зейн и Хари имаха пръст в тази работа. След прочувствената ми реч към нея и успехът, който постигнах, убеждавайки я да остане, беше време да се разправя с брат си и най-добрият си приятел. Помолих ги да дойдат в кабинета ми и двамата влязоха с наведени глави, но ухилени физиономии. Такъв щях да им фрасна…

- Ще ми обясните ли какво, Елиза Рийд, прави тук? – попитах, ходейки насам-натам из стаята, а те се спогледаха.
- Ами, ние… - започна Зейн.
- Направихме план, за да я извикаме. – намеси се Хари, отговаряйки. Господин Арогантен. Не съм учуден, че не се страхуваше от последиците. Не, че щеше да има някакви. Все пак е мой брат.
- Какъв? – попитах, преструвайки се, че не знам.
- Разбра. Тя ти обясни. – проговори Зейн.
- Да, обясни ми.
- Срещнахте ли се вече? – изненада се Хари. – Е, зарадва ли се, че те вижда?
- Хари, момичето не ме познава, за Бога! – извиках. – Защо правите такива неща!? Няколко погледа и веднага решихте, че съм влюбен.
- Не си ли? – попита.
- Не! Не съм! И няма да бъда, защото имам кралство, което ще управлявам. Хайде, оставете ме мен. Излъгали сте момичето. Почивка, хотел и всякакви такива глупости. Защо вършите такива неща? Добре, за Хари разбирам. Той е несериозен. Държи се като дете, но ти Зейн? Как се съгласи на подобна игра?
- Всъщност, в своя защита ще кажа, че Зейн предложи идеята. – каза Хари, учудвайки ме още повече.
- Така е. – призна си. – Виж, с теб сме приятели от деца. Да, преди идеята за състезанието ти харесваше, но сега… не. Виждам го. Мисълта, че имаш ограничен избор и шансът някоя от тези префърцунени госпожици да е истинската ти любов, те стресират. Видях всичко днес. Не погледна и една по начина, по който гледаше Елиза в Глазгоу. Да, не се познавате, но The Romance е за това. Вече убеди момичето да остане. Възползвай се. Накарай я да се влюби в теб, остави се на чувствата си. – каза, а Хари кимна положително, съгласявайки се с него.
- Възможно е изобщо да не излезе нещо.
- Не ти пречи да опиташ. – намеси се Хари. – Законите го позволяват. После ще съжаляваш цял живот. Сигурен съм. Особено, ако Елиза е момичето, което винаги си чакал. – в думите им имаше частица истина, но всичко ми се струваше твърде невъзможно. Наистина.
- Добре. – примирих се. – Но… все пак Елиза е участничка. Също като другите. Трябва, длъжен съм да дам равен шанс на всички. Поне през първите няколко месеца.
- Така е. Знаем го.
- Именно! Глупаци такива! Елиза знае ли го!? Момичетата от кралството са наясно с това, но за нея ще е прекалено чуждо. Помислихте ли за това?
- Ние… - започна Хари.
- Не се учудвам. – прекъснах го. – Както и да е. Вече сте забъркали кашата, но предупреждавам, че няма да го отнеса аз. Вие, двамата умници, ще съобщите на краля и кралицата за участието на Елиза. И ще понесете евентуалния им гняв. Освен това, ако решат да я изгонят, ще се противопоставите и попречите на това. Разбрано?
- Разбрано. – отговориха заедно.
- Изчезвайте, за да не започна с… - не бях довършил, а те вече се бяха изстреляли от кабинета.

   Невероятно. „The Romance” започва, но не знам дали ще изляза цял от него? Интриги, връзки, срещи, графини и едно невинно момиче от Глазгоу, което ще попадне в напълно непознат свят.