A Royal Story(BG Fanfiction)

👑Lost Trust👑

Гледната точка на Елиза:
   Бедственото положение беше приключило. Отдъхнах си. Съобщиха на всички момичета и отново получихме разрешение да напускаме спалните си помещения. Зарадвах се, защото разходките отчаяно ми липсваха. Признавам, че и страхът, и притеснението се изпариха заедно с обявената тревога. Лиъм беше в безопасност. Нямаше да продължава с опасните дейности по средата на бунтовете. Истинско облекчение, защото определено се побърквах. Днес времето беше прекрасно. Възнамерявах да обиколя наоколо и да поговоря с Тея. Любопитно ми беше да разбера повече информация за състоянието на Зейн. Възстановяваше се. Знаех го. Тея беше неотлъчно до него и му помагаше. Бяха изключително сладки и нямах търпение да видя сватбата им. Зейн можеше да изглежда плашещ и зловещ, и напълно безчувствен, което донякъде се дължеше на професията му, но с Тея беше абсолютно различен. Не бях учудена, че приятелката ми се е влюбила в него. Бяха перфектната двойка и се допълваха чудесно. Балансираха качествата си и въпреки разликите си, умееха да правят компромиси и да се разбират. Възхищавах им се.
   Отново подреждах дрехите в гардероба, защото Мая беше донесла прекрасни рокли за предстоящия бал. Наистина събитията зачестяваха, но всички знаехме, че предстои елиминация. Момичетата бяха напрегнати и изнервени, но Ренета определено ги надминаваше. Изолацията ѝ беше приключила, но изпитателния срок продължаваше. Отразяваше ѝ се. Беше смекчила претенциите си и се държеше изненадващо разумно. Не влизаше в конфликти и избягваше всяка конфронтация. Докато размишлявах отворих кутията, в която държах скъпоценната огърлица, която Лиъм ми беше подарил. Внимавах изключително, защото сигурно струваше повече от всички притежания на родителите ми. И имаше огромно значение. Полюбувах се на искрящите диаманти преди да върна кутията в чекмеджето, което винаги заключвах. Това беше мястото, където бях прибрала най-важното, когато дойдох в двореца. Мислех, че отивам на почивка.
   Бях погълната от заниманията си и не забелязах чукането по вратата. Тея? Лиъм? Отворих, но останах учудена, заради погледът, с който Лиъм ме наблюдаваше. Сякаш… сякаш бях най-ужасното същество на планетата. Сякаш любовта се беше изпарила и бяхме станали двама напълно непознати. Сякаш не бяхме споделили най-хубавите си моменти заедно. Поглед, който ме плашеше. Не вещаеше красиви моменти или обикновен разговор. Предвещаваше поредната пречка, поредното препятствие във връзката ни. Направих му място. Влезе. Мълчеше. Не смеех да проговоря. Забелязах нещото в ръката ми. Хартия, някакъв лист, снимки? Беше смачкано, независимо от произхода си. Лиъм беше разгневен и определено бе свързано с това, което държеше.