A Royal Story(BG Fanfiction)

👑All of a Sudden👑

Гледната точка на Лиъм:
   Когато видях Елиза да влиза в балната зала, дъхът ми заседна в гърлото. Беше изключителна красива. Беше много повече от красива. Беше възхитителна. Всички я погледнаха. Къдриците, роклята, гримът, всичко беше съвършено, а тя беше по-прелестна от всякога. Не можех да откъсна очите си от нея, което не остана незабелязано от родителите ми. Всички знаеха за целувката ни. Включително и те. Никак не бяха доволни, но състезанието се ръководеше от мен, така че нямаха право да се намесват в решенията ми. Елиза беше всичко, което исках. Беше повече от това, което исках. Беше моята сбъдната мечта и нямаше да позволя да се изплъзне. Вечерта беше специална. Освен прекрасният бал, изпълнен с музика и танци, предстоеше елиминация. Бях взел решението си отдавна и знаех имената на момичетата, които щяха да напуснат двореца, но винаги можеше да настъпи обрат. Словесният двубой между момичетата, в който щяха да блеснат техните интелект, дипломация и способност за вземане на бързи решения в кризисни ситуации можеше да промени всичко. Противно на очакванията ми, госпожица Ренета Уилсън претърпя ужасен провал, а моето момиче, което нямаше представа какво изобщо се случваше в Самора закова съвършените отговори, учудвайки родителите ми, гостите, както и хората, които наблюдаваха събитието пред телевизионните екрани. Не беше обучавана, не беше учила дипломация, нямаше представа за бунтовете, които се организираха в кралството, но знаеше начин за справяне с всеки проблем. Усмивката ми не слизаше от лицето ми, защото си представях Елиза като бъдещата кралица и гледката ми харесваше. Ще бъде перфектна. Чувствата ми се задълбочаваха все повече и повече. Осъзнавах, че измъкването е невъзможно. Ако това беше любовта, бях благодарен, че Елиза ми я показваше. Влюбен ли съм? Определено. Кога Елиза ще разбере за това? Съвсем скоро.
   Украсата беше блестяща. Музиката подходяща, а организацията – върховна. Кралица Селест беше ненадмината в подобни тържества и елегантността и вкусът ѝ определено се забелязваха и в най-дребните детайли. Момичетата бяха развълнувани, защото всяка имаше възможността да танцува с мен, но аз вече бях направил изборът си за първия танц. Никой не остана учуден, когато хванах ръката на Елиза в своята и я поведох към дансинга. Застанахме точно в средата, под светлината на прожекторите, а тя изглеждаше не по-малко от щастлива от мен. Това беше нашият момент. Знаех, че това момиче нямаше недостатъци. Беше красива, интелигентна, забавна и танцуваше прекрасно. Боже… обичах я. Страхувах се, защото последното, което исках, бе да я нараня по някакъв начин.