A Royal Story(BG Fanfiction)

👑Lips like Honey👑

Гледната точка на Лиъм:
   Задълженията на принцът никога не свършваха. Особено, когато състезанието беше в разгара си. Срещите бяха редовна и съпътстваща част от ежедневието ми, а момичетата започваха да се превръщат в специални гости, с които трудно бих се разделил. Независимо от характерите им, които бяха коренно различни, всяка притежаваше нещо особено и именно то ще ми липсва най-много, когато си тръгнат, а накрая спечели една. Признавам, че родителите ми бяха прави относно повечето неща, свързани с „The Romance”. Определено вниманието от момичетата започваше да ми харесва, а възможността да опозная всяка една поотделно, ми се струваше все по-интересна. И въпреки това, казваха, че сърцето ми никога няма да ме излъже. Затова си задавах този въпрос, когато нашепваше „Елиза”, докато говорех с някоя. Мислите ми бяха непрекъснато окупирани от мисълта за шотландската красавица, която беше единствената, която не се поддаваше на думите ми. Това ме привличаше още повече в нея. Беше самостоятелна, решителна, смела и никога не би се отказала от нещо, което иска искрено. Нали? Елиза беше перфектна и понякога, когато лежах нощем в леглото си, мислейки за нея, си представях, че короната не беше на главата ми и можехме да бъдем заедно в обикновения свят, където всичко е различно. Нямаше правила, които трябваше да спазваме, нямаше камери, които да следят всяка наша крачка и нямаше никакви препятствия за щастието ни. Можех да ѝ кажа всичко открито и можех да се надявам на общо бъдеще с нея, където Самора и бъдещето ѝ изобщо нямаше да имат значение.
   Прекарвах следобедът си с Доротея, която беше много приказлива, но и забавна. Имаше своите положителни черти, но имаше и отрицателни, които никога нямаше да ми позволят да я направя своя съпруга. И въпреки това, смятам, че е чудесен приятел и бих я задържал в двореца за по-дълго. Имахме общи теми на разговор и общи интереси, което ми харесваше, но Доротея не притежаваше необходимата интелигентност, която една кралица трябва да притежава. Не казвам, че беше глупава, но си личеше, че предпочита веселието пред сериозните проблеми и работа.
   Изведнъж срещата беше прекъсната от внезапната поява на Зейн, който нахлу в стаята, стряскайки ме. Съдейки по това, че той ръководеше армията, веднага помислих, че ни нападат, но бързо ме увери, че това не е причината за посещението му. Отпратих Доротея с обещание, че ще се реванширам и ще довършим разговора, а притеснението по лицето на приятеля ми от детството не изчезваше.