A Royal Story(BG Fanfiction)

👑Welcome to the Palace 👑

Гледната точка на Елиза:
/една седмица по-късно/
   Самора. Нечуван остров. Картите не показваха местоположението му. Странно. Помислих, че всичко свързано с почивката, която спечелих, е измама. Е,… беше истина. Учудващо, но наистина беше реалност. Зарадвах се. И въпреки всичко, мястото беше непознато. Развълнувано събрах багажът си. Заминавах. Лимузината ме очакваше, а летището на Глазгоу беше отдалечено от мястото, където живеех. Не биваше да закъснявам. Излязох от апартамента си, заключих вратата, прибрах ключовете и усмихната слязох по стълбите. Асансьорът отново беше в неизправност. Съвсем обичайно за развалината, която обитавах. Заплатата от Night’s Life позволяваше толкова. Какво да направя? Опитвах да намеря по-престижна професия, но нямах необходимото образование. Може би… сервитьорството ще съпътства животът ми завинаги. Не. Невъзможно е. Исках… Всъщност, няма значение. Трябваше да фокусирам вниманието си върху наградата, която спечелих. Предложиха почивка, която мисля да оползотворя. Шофьорът – господин Риърдън, беше възрастен и изключително приятен. Беше разговорлив. За жалост, замлъкна, когато попитах за Самора. Исках да получа повече информация, но плановете се провалиха. Бях любопитна. Какво да направя? Островът беше истинска загадка. Мистерия, която объркваше мислите ми. Защо всичко беше толкова тайнствено? Ще разбера. Непременно.
   Частният самолет, който очакваше пристигането ми, наистина ме довърши. Защо не можех да пътувам с останалите пътници? Може би… нямаше такива. Багажът ми беше в обозначеното отделение, преди да осъзная случващото се. Кожените седалки бяха сравнително удобни, а любезната стюардеса беше на разположение. Господин Риърдън също щеше да пътува със самолета, но се оттегли в стая, намираща се в задната му част. Разбира се, трябваше да се върне там, откъдето беше дошъл. Предложих, че се притеснява от въпросите, които щях да му задам и затова предпочете да се скрие. Засмях се тихо и се отпуснах, готова да се насладя на пътуването. Определено ме очакваше приключение. Усещах го.
   Самора беше красив остров. Както и всички останали, които се намираха около него. Видях ги през прозорчето на самолета. Приличаше на малко кралство, излязло от приказките. Знаех, че беше невъзможно. Кралство, за което никой да не знае? Не ми се вярваше. Когато кацнахме и излязох от самолета, се сблъсках с поредната лимузина. Стряскащото беше, че до нея стоеше момче, което вече бях виждала. Онази нощ. В бара, където работех. Беше част от онази компания. Беше приятел на онзи, който се беше опитвал да ме сваля. Добре, прекалено много съвпадения. Имах нужда от обяснения и отговори.