A Royal Story(BG Fanfiction)

👑Reneta - "The Snake"👑

Гледната точка на Елиза:
   Лиъм спази обещанието си и наистина прекара вчерашният ден с мен. Двамата бяхме заедно. Измъкнахме се от двореца, в който Ренета се разпореждаше и се разходихме в градчето, където се стараехме да привличаме възможно по-малко шокирани погледи. Момичетата полудяваха, когато го видеха и се мръщеха, когато забелязваха, че аз бях с него. Въпреки всичко, Лиъм се държа изключително учтиво с всяка, която пожела да говори или да се снима с него. Беше принц на Самора, но всички се държаха с него сякаш е някаква знаменитост. Представих си го на някой червен килим и определено харесах това, което въображението ми създаде. Всъщност, каквото и да е, където и да е, на Лиъм му отива абсолютно всичко. Понякога прекарвам прекалено много време в чудене възможно ли е да съществува толкова красив и съвършен мъж. Сигурна съм, че той е единственият. Досега в Шотландия никога не съм виждала някого, който може да ме заплени така, както го направи той. Определено бях родена под щастлива звезда. Просто не го осъзнавах. Трябвало е Лиъм да се появи, за да го разбера. Всички сме родени под такива звезди. Въпросът е да намерим нещо или някой, който да ни го докаже.
   Дните, прекарани в дома на Ренета, изминаха по-гладко от очакваното. Без проблеми, без караници, всичко беше сравнително нормално. Днес се връщахме обратно в Самора, готови за поредната порция състезателен дух. Щяхме да отпътуваме веднага, когато закуската приключи. Родителите на Ренета бяха разстроени, защото още известно време нямаше да видят дъщеря си. От друга страна, Ния – по-малката ѝ сестра, изглеждаше облекчена. Очевидно не се разбираха. Не се учудвам. Ния беше ангелче. Имах честта да поговоря с нея и разбрах, че съдбата очевидно има специални планове за нея. Когато Хари стане на двадесет и пет ще му се наложи да преживее същото, което преживява Лиъм в момента. А, представителката на остров Севиля ще бъде именно Ния. Тя изобщо не изглеждаше развълнувана и посърваше, когато някой заговореше за това. От друга страна, Хари изглеждаше доволен, че тя ще участва. Забелязвах начина, по който я гледаше, докато закусвахме, обядвахме или вечеряхме. Разбрах, че дори са говорили и той се е държал като истински джентълмен, което беше необичайно и странно. Не е изплашил момичето с приказки за сексуални удоволствия и репутацията му. Всъщност, бих казала, че изглеждаше развълнуван от срещата си с нея. Надявам се само че ще имам възможност, след две години, да проследя историята им, защото определено ще бъде много интересно и много страстно.
   Закуската приключи и всички заехме местата си по корабите. Учудих се, защото Ренета щеше да пътува с нас – останалите момичета. Когато погледнах към Лиъм, търсейки обяснение, той само ми намигна. Значи го е уредил, за да не се притеснявам. Наистина беше невероятен. Да, щях да пътувам с Ренета, но щях да бъда спокойна, че няма да се опитва да се добере до Лиъм. Това беше всичко, което исках.
   Бях се загледала в кристално синята вода, когато долових приближаващите се стъпки. Обърнах се и видях Ренета. Имаше сериозно изражение на лицето си, което предполагам не вещаеше нищо хубаво. Какво искаше? Защо идваше при мен? Ако е за поредната порция тормоз и заплахи от нейна страна, ще пропусна. И ще се хвърля в океана без да се замисля.