A Royal Story(BG Fanfiction)

👑Trouble, riots, violence👑

Гледната точка на Лиъм:
   Съжалявах. Наистина съжалявах, че наговорих всичко това на Елиза, но тя трябваше да прояви разбиране. Повече от всичко исках да приключа с това глупаво състезание, което само ми усложняваше живота и да бъда единствено с нея. Елиза беше единствената за мен. Никога не бих я наранил по този начин. Какво да направя, че се изисква от мен да обръщам внимание на всички момичета? Не можех просто да ги игнорирам, при положение, че прекарвам много повече време с Елиза, отколкото с тях. Въпреки всичко, тя беше несигурна в чувствата ми към нея и знам, че причината се в крие в това, че аз бях наследник на кралство, а тя обикновено момиче. Това нямаше абсолютно никакво значение за мен, защото когато обичаш, имаш очи само за този, с когото си. Бях влюбен в Елиза. Знаех, че тя изпитва същото, но колкото и да искам да залича болката, която съревнованието ѝ причинява, не можех. Определено не ме задушаваше. Това беше глупост, която изръсих, в момент на гняв. Това да я виждам, да усещам присъствието ѝ близо до себе си, да я държа в ръцете си, да я целувам и докосвам означаваше всичко за мен. Ако можех, щях да се откажа от престола и двамата щяхме да заминем някъде на далеч. За жалост, ако аз направя подобно нещо, първо, че родителите ми окончателно ще ме отпишат, второ, Хари ще се стане крал, а той няма никакво желание за подобно нещо. Кралството ще затъне, ще станем уязвими за враговете си и преди да се усетим ще сме изчезнали. Обичах родината си и не можех да позволя на малкия си брат да я затрие по този начин. Трябваше да остана и да се боря за любовта си с Елиза. Не трябваше да бягам само защото е станало трудно. Вярвам, че ще оправим отношенията си. Просто малък спор. Неизбежно е при двойките. Всички имат различия и разногласия, но винаги има решение. Ревнувах от Зейн, но наистина изглеждаха близки. Може би трябваше да си премълча и да попитам него, вместо нея. Подложих доверието ѝ на съмнение, а това е нещо, което аз самият не понасям.
   Реших, че ще дам малко пространство на Елиза, за да помисли. Надявам се, че когато отида да се извиня, ще ми прости, защото определено не исках да я загубя, заради нещо толкова дребно. Разбирах, че ревнува от останалите момичета, че не ги харесва, че ме иска само за себе си, но трябваше от време на време да затваря очите си. Никога нямаше да си позволя да целуна или докосна някоя от тях, но не можех да прекратя контактите си окончателно. На повечето гледах като на приятели или гости, отседнали в дома ми за известно време. И все пак, в нито една все още не бях видял потенциални качества, достойни за кралица. Благодарих се, че Елиза беше пожелала да остане и да участва, защото ако я нямаше, щеше да ми е много трудно. Смея да твърдя, че вече бях направил своя избор. Сега оставаше само да накарам родителите си и хората от кралството да погледнат Елиза с очите, с които я гледам аз. Да видят това, което виждам аз. Скромно, красиво, интелигентно момиче, което може да се справи с всичко, което му се изпречи на пътя.
   Отидох в кабинета си, където Зейн и Хари ме очакваха. Исках да поговоря с тях, но не като бъдещ техен крал, а като брат и приятел. Имах нужда от съвет, защото очевидно изобщо не ме биваше с момичетата. Исках да накарам Елиза да се почувства специална, защото тя в действителност беше именно такава. Трябваше да организирам нещо, с което да ѝ покажа, че я обичам истински, да прогоня съмненията ѝ и може би да си спечеля прошката ѝ.