A Royal Story(BG Fanfiction)

👑A Relationship Can Save Another👑

Гледната точка на Елиза:
   Раздялата определено ми влияеше и всички забелязваха различното ми настроение. Не говорех с никого. Изобщо отказвах да напускам спалнята си. Прекарвах дните, затворена между четирите стени, надявайки се кошмарът да отмине. Излизах, когато беше наложително. И се прибирах съкрушена. Лиъм се справяше чудесно със задачите си. Обръщаше внимание на останалите момичета, включително и на Ренета, която отново беше възвърнала предишното си поведение и характер. Нараняваше ме и знаеше, че постига целта си. Не вярвах, че е забравил всичко толкова бързо. Изглеждаше сякаш никога не сме се познавали. Сякаш бях поредната участничка, която отчаяно желае да го притежава. Нямаше ми никакво доверие. Твърди, че съм изневерила. Опитах да разговаряме, но упорито ме отблъскваше. Правеше се наранен, когато поискам да поговорим, но когато се размотава с красивите графини изглеждаше повече от щастлив и напълно доволен от случващото се. Слуховете, че отново сме прекратили връзката си, се потвърдиха. Беше очевидно. Много от момичетата ме разпитваха за причината, но замълчах. Снимките не бяха достигнали до медиите. Лиъм отново беше изказал мнението си по въпроса. Пазеше всичко в сенките, защото искаше да страдам, докато се забавлява с Ренета. Тя беше спечелила. Получи желаното. Ще се превърне в следващата кралица. За всички е сигурно. Народът и родителите му я харесваха. Беше съвършената кандидатка и Лиъм определено ще се обрече на нещастен, но политически брак. Кралството ще процъфтява, докато аз продължавам обикновения си живот в Шотландия, където принадлежах. Самора не е подходящо място за пребиваването ми. Ще се проваля и в кралските, и в съпружеските задължения. Трябваше да преглътна и да продължа, но болеше. Ужасно силно. Тея се опитваше да научи причината за поредната раздяла, но отново си премълчах. Ако ѝ споделя, е възможно да реагира, както Лиъм. Не искам отношенията им със Зейн да се разпаднат. Те трябваше и заслужаваха да бъдат щастливи.
   Денят определено беше наситен със събития. Довечера предстоеше поредният бал. Отново три момичета щяха да се сбогуват с блясъка на двореца. Искрено се надявах, че Лиъм ще ме изгони. Не исках друго. Исках да намеря спасение от мъката, скръбта и раздиращата агония. Да се прибера и да забравя. Молех се. Стисках палци. Трябваше довечера да пътувам за Глазгоу.
   Ренета отново беше показала ноктите си. Поредният скандал беше избухнал сутринта, в трапезарията, където Алис и Корнелия влязоха буквално в ожесточена битка. Наистина се хванаха за косите. Ренета ги провокира индиректно, но това остана забелязано единствено от мен. Лиъм веднага трябваше да остави работата си и да вземе решение. Определено ги наказа. Изгони ги. Не вярвах на ушите си. Държа се отвратително. Сякаш частица от характера на Ренета се беше вселила в душата и сърцето му. Сякаш говореше с деца. Скара им се. Навика се. Изля си гневът и накрая ги изгони. Момичетата не бяха единствените шокирани. Родителите му – също. Избликът му беше напълно необичаен. Това със сигурност не е онзи Лиъм, когото познавах и обичах. Беше някакво недоверчиво чудовище, което обвиняваше всички за нещастието си. А, причината? Повярва на няколко снимки, вместо на момичето, което твърдеше, че обича. Животът определено учи.
   Приготовленията за бала протекоха съвсем нормално. Изобщо не се стараех за външния си вид. Облякох роклята, избрана от Мая и ѝ позволих да ме гримира, защото нямах силата да го направя сама. Когато бях напълно готова, се погледнах в огледалото. Изглеждах прекрасно, но на лицето ми нямаше усмивка. Беше изписано само и единствено болка. В очите ми нямаше никакви искри. Бях се превърнала обратно в обикновената сервитьорка, но трябваше да свиквам. Това беше животът ми.
   Вечерта премина в странично наблюдение и ревност. Стоях и съзерцавах прекрасната гледка. Лиъм разговаряше с всички момичета, забавляваха се заедно, изглеждаха по-сплотени от всякога. Дори… Тея беше усмихната и се веселеше заедно с тях. Не я винях. Тя не можеше винаги да се занимава с моите проблеми. Погледнах надолу и видях, че огърлицата от диаманти не беше около шията ми. Бях помолила Мая да я занесе на Лиъм, защото очевидно вече нямаше причина да остава у мен. Тя го направи. И сега… красивото бижу подчертаваше изящността на Ренета. Сигурен белег за бъдещото ѝ положение в обществото. Отиваше ѝ.
   Когато настъпи времето за елиминация, напрежението се увеличи. Всички послушно чакаха присъдата си, а аз очаквах спасението и свободата си. Бях единствената в историята на състезанието, която отчаяно желае да се прибере вкъщи.