A Royal Story(BG Fanfiction)

👑An Assignment👑

Гледната точка на Елиза:
   Изминаха няколко дни от катастрофата и можех спокойно да се завърна в редиците на участничките. Истината е, че никоя, освен Тея, не се радваше на моето завръщане. Всички бяха като на ваканция, докато прекарвах времето си в болничното отделение на двореца. Въпреки това, не се нуждаех от тяхното съчувствие. Това, което исках беше до мен. Можех да се справя с всичко, щом знаех, че Лиъм винаги ще ме подкрепя. Беше изключително грижовен и непрекъснато ме питаше дали се нуждая от нещо. Връзката ни вече беше публично достояние, което донякъде ме плашеше. Всички знаеха, че едно обикновено момиче от Глазгоу е завъртяло главата на принца им. Много малко хора ме харесваха и одобряваха това, което се случва помежду ни. Повечето негодуваха, защото искрено не желаеха кралица от друга държава. Искаха да бъде някоя от графините като в челната класация бяха Ренета и Валентина. Не се учудвах. Бях направила малко проучване за тях, докато лежах в леглото си. И двете бяха от заможни семейства. Изискани, възпитани, подготвени именно за възможността да управляват страната. Бяха изучавали предмети и специалности, с които аз тепърва трябваше да се запознавам. И въпреки това, нямаше да се откажа. Щях да направя всичко възможно, за да покажа на всички, че съм достойна и заслужавам мястото си тук.
   Получих първият шанс. Събитията и задачите, които редовно се поставяха на участничките, бяха отложени, поради моето отсъствие. Всъщност, кралят и кралицата нямаха никакво намерение да го правят. Нямаше и да го направят, освен ако Лиъм не беше настоявал. Наистина. Ако не беше той, досега отдавна щях да съм се прибрала в Шотландия. Всички трябваше да се съберем в балната зала, за да получим задачата си. Разбира се, беше нещо, с което изобщо нямаше да се справя. Всяка една от нас трябваше да представи най-важните и любопитни факти за своя остров и да разкаже накратко за семейството и произхода си. Хубава задача, но ако си от Самора. Аз бях родена и израснала в Глазгоу, а семейството ми не беше нищо особено. Осъзнах, че шансовете ми за победа автоматично се бяха изпарили, но трябваше да направя всичко по силите си, за да представя достойно родината си и да не се изложа. Това ми беше достатъчно. Не исках да победя. Исках само да направя добро впечатление. Жалко, че останалите момичета искаха да победят с цялото си сърце.
   Имахме време до пет следобед. Затворих се в стаята си и започнах да подготвям презентацията си. Нямах представа откъде да започна и как да приключа. Прекарах половин час в размисли, опитвайки се да намеря подходящо начало. Истината е, че бях в задънена улица. Това беше просто една обикновена страна, чиято история беше много богата. Силно се съмнявам, че на някого обаче ще му се слуша за славните ни битки или за екзекутираната ни кралица Мери. Трябваше да подбера по-добра и по-завладяваща информация, но определено ме очакваше много тежка работа.
   Бях погълната от презентацията, когато на вратата се почука. Предположих, че е Тея. Сигурно отново искаше да ми предложи помощта си. Получи разрешение да влезе. Очаквах да чуя гласа ѝ, но вместо това долових тежки стъпки, които се приближаха към стола ми. Обърнах се и видях Лиъм. Беше усмихнат, но нямах представа какво търсеше тук. Беше забранено да посещава участничките в стаите им, но той от дълго време не спазваше това правило, щом се отнасяше до мен.