A destiny of flames and magic

Глава 1 (Пролог)

Името ми е Аркейн. От малка работя като прислужница за някои от най-влиятелните върховни елфи в страната. Майка ми ме въведе в занаята. Баща ми е пияница или поне беше. Не съм го виждала от десет години. Дори не знам дали все още е жив и какво е станало с него. Бях на осем, когато с мама го напуснахме. Всяка вечер се прибираше все по-пиян и винаги ядосан. Изкарваше си го на нас. Често си лягах със синини по краката или ръцете, но в сравнение с мама, моето положение беше много по-леко. Една вечер той се прибра. Както обикновено отново пиян. Започна да крещи, да чупи и замалко да налети на бой. По-късно, когато заспа, с мама си събрахме багажа и избягахме колкото можем по-надалеч.

Израснах с нея. Никога не съм имала приятели. Всички се отнасяха с мен ужасно. Постоянно ми се присмиваха, че имам белези. Никой така и не пожела да разбере от какво са. Изгубих желанието да ходя на училище. Успях да се науча само да чета. Мама беше единствената ми приятелка. Не знам какво ще правя сега, когато вече я няма.

֎

Беше гореща лятна нощ. Небето беше осеяно с милиони звезди. Главната улица в стария град беше препълнена. Отвсякъде се чуваха радостни гласове, весели песни, смях и звукът на удрящи се една в друга чаши. От близкия ресторант ухаеше на домати, задушено месо и много подправки. Как ми се иска и аз да имах с кого да се позабавлявам. Всички хора, насъбрали се по китните ресторантчета, празнуваха края на работната седмица. Излизайки от работа всеки жител на Айзънууд отиваше да се забавлява. Заведенията се пълнеха още от шест часа. Аз обаче нямах време за това.

Вече беше станало девет и половина. Прибирах се от последната за тази вечер къща. Бях капнала от умора и единственото, което желаех беше да се прибера в скромния си, нуждаещ се от ремонт апартамент, да се потопя във ваната и да стоя там с часове. Не предполагах, че след по-малко от час ще срещна човек, който щеше да промени живота ми завинаги.