A destiny of flames and magic

Глава 48

Аркейн

Няколко дни по-късно

В нощта, когато се сби с Джеф, тренирахме до късно, но сякаш тренировката помогна. Изглеждаше малко по-ведър. Цветът му започваше да се връща, последните дни беше като призрак. Когато се върнахме, почистих кокалчетата на ръцете му от кръвта, която ги покриваше. На другия ден не си личеше да е имало нещо.

Спахме в моята стая. Както обикновено, станах рано и го оставих да спи. Доколкото знам май и е ял в стаята ми. Все някой ден трябва да слезе долу, иска или не. Не може вечно да избягва баща си.

Днес бях разпределена на втория етаж. Бях приключила всички задължения и бях в стаята му. Или по-точно в банята. Неговата баня беше по-голяма от моята и около мивката имаше голям мраморен плот с шкафове отдолу. Седях върху мрамора с разтворени колена. Той беше застанал изправен между тях и мълчеше, а аз се бях заела с начинанието да го избръсна.

Имаше нужда от това, но не му се било занимавало. Мързел. Е, аз правех всичко възможно да се бавя, защото по-рано господин Брукс ми съобщи, че иска да поговори с мен. Каза ми да съм слезела във всекидневната щом приключа с работата.

- Как си днес?

- Много по-добре. Явно ми е било нужно да ударя някого, защото след като набих Джеф, започнах да се развеселявам. – подсмихна се.

- Не мърдай. Ще те порежа.

- Ти ми задаваш въпроси, а после очакваш да седя мирно. – отвърна ми.

- Прав си. – засмях се. – По- късно ще се кача в библиотеката. Онзи ден вързах тенекия на Бети и Дилън.

- Добре. Аз сигурно ще остана тук.

- Отново ли? – оставих ножчето на плота и взех мокра кърпа да почистя лицето му.

- Нямам какво друго да правя. – сви рамене.

- Каза ми, че ти е харесало да се върнеш към язденето. Защо не отидеш в конюшнята?

- Може. Не знам.

- Готов си. – оставих кърпата настрани и обвих ръце около врата му.

- Благодаря!

- Ох, не искам да тръгвам от тук. – опрях чело в неговото.