A destiny of flames and magic

Глава 4

Неделя сутрин. Първият ми работен ден в имението на семейство Брукс. Събудих се към пет, за да имам достатъчно време да се приготвя.

След като минах през банята и извърших сутрешната си рутина, започнах да се обличам. Нахлузих ризата и навих ръкавите й до лактите. Странно е, но ръкавите на блузите ми винаги са навити. Не обичам да ходя с пуснати, просто не ми е удобно. Облякох и остатъка от униформата и седнах пред тоалетката.

Загледах се в огледалото. Щом се погледнах в него се почувствах красива, дори и в униформа. В последните две години не съм имала досег до огледала. Няколко пъти виждах в някои от къщите, но винаги изглеждах меко казано покъртително. Косата ми хвърчеше във всякакви посоки, а от лицето ми се стичаше пот. Сега обаче....

Гъстата ми кафява коса беше вързана на висока опашка. Когато светлината попаднеше върху нея, се открояваха и тъмночервените кичури спотайващи се из нея. Единственото останало ми наследство от баща ми, освен лошите спомени, бяха червените кичури. Очите ми, очите на майка ми, бяха в лазурно син цвят по края, а около зениците се открояваше и следа от тюркоазено зелено. На лявото ми ухо точно до заостреното връхче стояха двете ми обици във формата на халки. На фона на леко кафеникавата ми кожа ризата ме караше да изглеждам някак по-жива. Понеже полата ми беше до колената, си личаха белезите по долната част на краката, но се надявах никой да не ги забележи или да не покаже, че ги е забелязал.

Усмихнах се сама на себе си и се запътих към кухнята. Там отново ме посрещнаха явно отдавна станалите готвачи, приготвящи закуска. Мислех, че ще открия Бети там, но я нямаше, затова се запътих към трапезарията. По масата бяха наредени няколко чинии, но всички все още бяха пълни. Явно другата част от персонала все още не беше станала. Заварих Бети седнала на един от столовете и довършваща закуската си.

- А, Аркейн станала си. – отбеляза тя изненадано.

- Каза ми да дойда в пет и половина. Е, тук съм. Защо си толкова изненадана? – казах й смръщвайки вежди в знак на объркване.

- Предвид възрастта ти , не ме разбирай погрешно не подценявам уменията ти, просто очаквах или да закъснееш или да се наложи да те изкарвам от леглото. Имала съм си работа с такива през годините.

- Спокойно, съмнявам се да имаш подобни с мен. Не съм глезла.

- Добре. Седни и закуси набързо, след това ще ти кажа какви задачи имаш днес.