A destiny of flames and magic

Глава 29

- Пет часа е. – прошепна Ейдън.

- Знам. – отвърнах му все още с гръб към него. – Будна съм от двайсет минути.

- Защо? – надигна се и наведе глава над мен. – Да не сънува кошмар отново?

- Не. Не съм имала кошмари от вечерта, в която ме нападнаха. Просто съм се наспала. Вчера си легнах рано. – казах безизразно.

- Виж за вчера.

- Разбрах, съжаляваш. Няма проблем. Само следващия път внимавай или ще се налага да обясняваме на баща ти защо един от работниците му е обгорен. – последното го казах леко остро.

- Добре. Права си.

- И все пак.. – завъртях се към него. - Въпреки че Джеф ми е приятел, щеше да бъда забавно, ако наистина го беше подпалил. – засмях се и той се засмя с мен.

- Извинявай, че не дойдох на тренировка вчера. – казах след време.

- Не се извинявай. Беше изтощена. Почти не спа предната вечер, а имаше и доста работа.

- Днес ще дойда. Ще отделя дори повече време да наваксам.

- Както искаш. Само да не се претовариш. – целуна ме по челото и махна ръката си от талията ми. – Хайде, ставай. Ако закъснееш, ще си го изкараш на мен.

- Да. Ставам.

֎

- Как си? – попита ме загрижено Бети щом влязох в трапезарията.

- Добре съм. Защо?

- Снощи любимият ти дойде и каза да ти заделя една порция от вечерята. Нямало да слезеш, и той ще ти я занесе в стаята. Не ми каза защо. – говореше тихо, защото готвачите бяха в другата стая и можеха да ни чуят.

- Нищо ми няма. Малко се скарахме и преди да отида на тренировка отидох уж да се преоблека, а съм заспала. Бях изтощена. Като се събудих видях храната. Тя беше част от извинението му.

- Ясно. Значи напразно съм се притеснявала.

- Да. Днес, между другото, няма да мога да дойда в библиотеката. Ако искате, вървете без мен. Трябва да наваксам изгубената тренировка.

- Добре. Когато приключиш със закуската, върви на третия етаж. За обяд и за вечеря ние ще сервираме.