A destiny of flames and magic

Глава 54

Ейдън

Прекарахме си добре навън. Разходихме се, аз се ободрих малко, а тя не се цупеше за малки неща. Снощи направо беше кошмар. Заяждаше се и за най-малкото. Явно висенето по цял ден в стаята също ѝ се отразяваше зле. Имаше нужда да излезе малко.

Минахме и през конюшнята на връщане, за да посетим Здрач. Не бяхме ходили от състезанието ни насам. Продължавах да си ходя с нея там. Джеф вече ни избягваше и не го бях виждал от дни. Знам, че беше някъде наоколо, но не се появяваше. Въпреки това, беше приятно да правим и други неща заедно. Малко разнообразие.

После седнахме на килима пред камината ѝ и я накарах да ме научи да ѝ правя плитки. Беше ми интересно. Досега не се бях хващал да го правя. Дойде ми като идея след онзи ден, когато ми каза, че ми била сплела косата. Стори ми се малко сложно, но напрегнах всичкия инат в себе си, за да се справя.

Мъчих се сравнително много време. Разбрах как точно трябва да заплитам кичурите, просто постоянно изтървах някой от тях или пък заплитах косата ѝ и трябваше да я сресвам наново. Еле, накрая успях. Получи се сравнително хубава.

- Някой път ще пробвам пак. Мога и по-добре. – уверих я.

- Добре. Когато кажеш. – облегна се на мен и сложи глава на рамото ми. Обгърнах я с ръце.

- Утре искаш ли да се разходим в града? – предложих.

- Защо не? Няма какво да правим тук. – сви рамене.

- Ще си вземем пак от онзи горещ шоколад и ще танцуваме на площада. Как ти звучи?

- Чудесно. – обърна глава към мен. Сложи ръката си на врата ми и ме целуна.

Отвърнах на целувката ѝ, а после допряхме чела. Чувствах се точно на място така. С нея, отпуснала се в мен, седнали пред огъня и мечтаейки за следващия ден, който ще прекараме заедно.

֎

- Моля те, остани още малко! – пророних.

- Не могааа. – отвърна ми раздразнено.

- Защо не можеш? – повдигнах се през нея да погледна часовника. – Пет часа е. Имаш поне пет-десет минути. – легнах обратно. - Моля! – издадох устна напред като малко котенце.

- Знаеш ли колко си сладък така? – усмихна се срещу мен.

- Знам. – ухилих се арогантно.