A destiny of flames and magic

Глава 42

Аркейн

За първи път вървях по коридорите напълно сама. Горда съм от себе си. Не се загубих.

След закуска се качих до стаята си да облека нещо по-топло. Добре, че ме беше предупредил за температурите. Обух си дебел бежов панталон и жакет с подплата. Вързах косата си на здрава опашка и тръгнах отново по безкрайните коридори право към двора.

Наистина беше студено, но щях да се стопля значително, след като започна тренировката. Имаше няколко двойки мъже, които се дуелираха на предполагам тренировъчните площадки, за които Ейдън ми каза. Прекосих разстоянието между лоджията на двореца и оръжейната.

Вътре беше много горещо. В единия край на помещението имаше мъже, от които се стичаше толкова много пот, че не можех да го опиша. Всичките чукаха по наковални. Изработваха оръжия. Интересно защо ли. Като гледам имаше предостатъчно, а и не бях чула да наближава отново война. Може би никога не е излишно да има наличие на мечове, ками и всякакви други студени оръжия.

Приближих към една поставка, на която бяха наредени безброй мечове. Стоманата им лъщеше, а ефесите им бяха от най-просто украсените до такива с изключително много фини детайли. Оглеждах ги с благоговение и се чудех кой точно да си избера. И по-важният въпрос. Кого да помоля да тренира с мен?

За радост тази мисия се оказа доста лесна. Както си стоях, до мен приближи мъж, около метър и седемдесет, с индиговосиня коса и черни очи. Не бях срещала никой с подобен цвят коса, но мога да кажа, че определено ми харесваше.

- Мога ли да Ви помогна, милейди? – попита ме.

- Исках да си избера нещо, с което да се упражнявам.

- Разбирам. Вижте този. – взе един меч, чиято ръкохватка беше от тъмно дърво и около нея се увиваха златни клонки. Беше красив и точно като за жена, но не знам колко добра идея е да има такива украшения. По-скоро щяха да пречат на захвата ми.

- Може би нещо без толкова украшения по самата дръжка. – казах срамежливо. – Харесва ми, но не знам дали ще успея да я захвана стабилно.

- Ясно. Този би трябвало да става. – подаде ми друг, чиято ръкохватка беше от същата гладка стомана, от която и острието. На главата на ефеса светеше зелен смарагд, а по самото острие бяха гравирани красиви завъртулки. Взех го от ръцете му и го завъртях в дланта си.