A destiny of flames and magic

Глава 41

Ейдън

Няколко часа по-късно бяхме преминали през два урока и вече привършвахме домашните. Както и предполагах аз трябваше да ги напиша, а Аркейн и Неро само седяха и ме гледаха умно докато им обяснявам.

Признавам, подхода ѝ наистина се оказа сполучлив и то много. Разбира се, произведенията от днешния урок ги беше чела. Затова започна да му разказва историите през нейния поглед, да описва картини и емоции. Неро я слушаше много внимателно. Прочитаха по няколко сцени от всяка глава и започваха да разсъждават върху нея. Търсеха символи, обсъждаха литературните похвати, правеха предположения дали някои думи нямат скрит смисъл. Мога да кажа, че със сигурност успя да породи някакъв интерес в него, а и се разбираха изключително добре. Той я харесваше, тя него също.

По време на следващия урок нямаше как да помогне, защото темата ѝ беше непозната, но се възползва и остана, за да научи нещо. Тук дойде и моят ред да взема участие.

Вече правех и последната задача, а те двамата си приказваха до мен, когато някой сложи ръце на раменете ми. Със звуците около мен дори не бях чул нечие приближаване. Щом вдигнах поглед обаче и видях кой е, пуснах писалката на масата пред мен и станах да прегърна големият принц.

- Ерик!

- Ейдън! – отвърна ми щастливо, също прегръщайки ме.

- Кога се върна? – вече се бяхме отдръпнали един от друг.

- Преди час. Щом чух, че сте пристигнали вчера, веднага тръгнах да те търся. Какво правите?

- Изпълнявам моята част от сделката. – казах и погледнах към все още говорещите Неро и Аркейн.

- Сделка? – събра вежди Ерик.

- Ела да се поразходим и ще ти разкажа!

- Добре, нямам против.

- Хей, Неро. После ще заведеш ли дамата до стаята ѝ? Коридорите още я объркват. – казах.

- Разбира се. Къде е вашата стая, милейди?

- Точно до неговата. – чух я да отвръща, но с Ерик вече се бяхме запътили към изхода.

Вървяхме измежду коридорите от половин час. И двамата нямахме палта със себе си и не можехме да излезем в градините затова обикаляхме из двореца. Разказах му за сделката, а той ми разказа какво е трябвало да прави в съседното село. Имахме много да наваксваме с разговорите.