A destiny of flames and magic

Глава 20

Събудихме се, както и заспахме. Аз с глава на гърдите му и ръка на корема му и той, прегърнал ме с една ръка. Този път обаче Ейдън се събуди първи.

- Аркейн. – прошепна.

- Мхмм – измънках.

- Пет без десет е. Колкото и да не ми се иска, ако не искаш никой да те види, трябва да ставаш.

- Да, добре. Ставам. – казах още сънено и тръгнах да се надигам.

- Чакай, чакай. – хвана ме за китката.

- Какво?

- Предвид това, че те събудих. И те пускам така лесно. Няма да отидеш в неговото легло, нали? – каза го с крива усмивка, а аз започнах да се смея.

- Не, няма да отида. Бъди спокоен. – обвих бузата му с шепа, целунах го по устните и станах да си взема халата. – Сега лягай да спиш, рано е.

Не знам дали го е направил, защото вече бях излязла от стаята. Прибягах със ситни стъпки до моята стая и затворих вратата зад гърба си. Съблякох халата и нощницата, метнах ги на леглото и влязох в дрешника. Облякох униформата, измих си зъбите, вързах си косата на полуопашка и слязох да закуся.

Мисля, че можех да свикна с това да се будя сутрин до него. Беше рисковано да се промъкваме в стаите си и особено аз в неговата, защото голяма част от персонала ставаха рано. Но пък ми харесваше.

Влязох в трапезарията. По принцип или закусвах сама, или с Дилън и Бети. Тази сутрин обаче имах друга компания. Олег седеше на един от столовете и пиеше кафе. Направих се, че не съм го забелязала. Седнах си на стола и започнах да ям. Усещах обаче, че постоянно мести погледа си към мен. Накрая не се стърпях.

- Имаш ли да ми казваш нещо? – троснах се.

- Не.

- Тогава спри да ме зяпаш, ако обичаш. – извърнах очите си от лицето му и изпих глътка кафе.

- Добре де виж. Наистина съжалявам, че не съм си мерил думите пред него. Ние бяхме много близки. Дори не се замислих, че сестра му е преживяла подобно нещо, да не говорим за вероятността, че може момичето, за което говорех да е тя. Не можеш ли да поговориш с него. Да го помолиш да ми прости. – умоляваше ми се.

- Мога да говоря с него, но няма да го направя. Това го нарани повече, защото го чу именно от твоята уста. Ти сам трябва да оправиш нещата. Аз съм до него само за да го подкрепям, не и да се намесвам в решенията му.