Аркейн
Усетих остра болка ниско в корема. Отворих очи. Беше още тъмно. Ейдън спеше до мен. Сякаш нещо не беше наред. После се освятках. Беше дошло време за онзи период от годината. Скочих рязко от леглото и изтичах до банята. Благодарях се, че тази вечер спяхме в моята стая.
Извадих от шкафчето няколко парчета памучен плат. Добре, че се бях сетила да се запася още щом се преместих тук. Наистина бях права. По бельото ми имаше малко кръв, за радост обаче не беше попила никъде другаде. Пижамите ми си бяха чисти, което значи, че не съм оцапала и чаршафите.
Това беше предвестник обаче на нещо много неудобно. В следващите три дни, точно колкото траеше цикълът ми, щяха да ме измъчват просто непоносими болки. Покрай това и се раздразвах изключително лесно. Почистих се и се заех да наместя плата, когато на вратата на банята се почука.
- Скъпа, добре ли си?
- Да, да. Връщай се в леглото. Ей сега се връщам. – изстрелях набързо.
Вече бях готова да отида и да си легна. Излязох от банята и тръгнах към леглото.
- Какво стана? Защо скочи така изневиделица?
- Нищо ми няма, спокойно.
- Сигурна ли си?
- Да, сигурна съм. – отвърнах малко по-рязко. И ето, започна се още от сега.
Легнах обратно, но на една страна. Присвих краката си. Това ми помагаше, когато коремът ме болеше. Все още не беше толкова зле, ала до няколко часа щеше да си стане истинско мъчение. Чух Ейдън да се върти, после преметна ръката си през кръста ми.
֎
Събудих се към пет, все още присвила крака. Болката се беше засилила. Изпъшках болезнено и се завъртях сковано. Бях се схванала да лежа на една страна, долепила крака един до друг. Станах и прозявайки се, тръгнах към банята.
Няколко минути по-късно, вече готова, направо излязох от стаята си и се запътих към трапезарията. Оставих го да си спи без да му дам обичайната целувка за довиждане. Нямаше жив човек в трапезарията. Бях си само аз. Налях си кафе и се захванах да ям с намръщена физиономия.
Не след дълго вратата се отвори. Продължавах да ровичкам храната и да се муся срещу чинията. Нечия фигура седна до мен. Дилън. Видях го с периферното си зрение.
أنت تقرأ
A destiny of flames and magic
الخيال (فانتازيا)Едно момиче, останало без семейство, на което да се опре, и без приятели. Младата прислужница Аркейн трябва да преживява сама и да работи неуморно ден и нощ, за да изкара достатъчно средства. Докато една вечер не среща елф, който не само ѝ дава рабо...
