Глава 43

30 2 0
                                    

Събудих се щастлива и отпочинала, въпреки късния час, в който си легнахме. Нямах търпение да разбера как ще се развие денят. Бях станала преди пет минути и вече облечена, се оправях в банята.

Измих зъбите и лицето си, след което си сложих лек грим, който бях взела от багажа си. Оставих косата си пусната, но прихванах два от кичурите, които падаха пред лицето ми, с малко ластиче. Погледнах се за последен път в огледалото, усмихнах се широко и излязох от банята.

Трябваше да извадя дрехи на Ейдън и да го накарам да стане от леглото. Ала не се оказа нужно. Първата от изненадите за деня. Той вече беше облечен и стоеше облегнат на касата на вратата на спалнята. Ръцете му седяха скръстени зад гърба, а на лицето му имаше усмивка.

          - Нима си решил днес да ми даваш по-малко задачи? – повдигнах вежда и се засмях, заставайки на сантиметри от него. Той се отдръпна от вратата и извади ръцете си отпред.

          - Честит рожден ден! – подаде ми сравнително голяма кутийка.

          - О, взел си ми подарък! Благодаря! – възкликнах, взех я от ръцете му и започнах да я отварям.

Той се отдалечи от мен докато отварях кутията и дръпна завесите пред прозорците. Затъмни цялата стая.

         - Какво правиш? Няма да мога да го видя.

         - Ще разбереш. – дръпна и последната завеса и отново се върна при мен, като запали огънче в дланта си, за да виждам.

Извадих подаръка от кутийката. В ръцете си държах нещо във формата на яйце, по-голямо от двете ми шепи. Беше сребърно и по него бяха гравирани малки звездички и слънчица. Точно през средата му минаваше тънка позлатена линия. От едната му страна пишеше името ми, а от другата имаше малко бутонче.

          - Натисни го! – каза ми Ейдън.

И аз го направих. В момента, в който натиснах копчето, горната част от яйцето се отвори, наподобявайки венчелистчета. Вече отворено от долната му част излезе малък механизъм. В първия момент виждах как механизма се изкачва към златната линия, разделяща яйцето. В следващия вече беше на мястото си и около мен светна светлина, и зазвуча нежна мелодия. Огледах се. По тавана и по всички стени се простираше звездна карта. Изглеждаше едно към едно с небето, което всяка вечер наблюдавах над Айзънууд. В допълнение с музиката беше неописуемо.

A destiny of flames and magicWhere stories live. Discover now