A destiny of flames and magic

Глава 17

Очаквах да дойде. Повечето пъти, в които съм се качвала на покрива, и той цъфваше след време. Тази вечер не беше по-различно.

Не бяха минали и пет минути, когато го чух да се изкачва по стълбата. Знаех, че е той, затова дори не си направих труда да се обърна. Ейдън стъпи на покрива, дойде до мен със спокойна равномерна крачка и седна на одеялото. Бях свила колената си и бях облегнала ръце на тях. Той застана по същия начин и двамата се взирахме в града, разкриващ се в подножието на хълма.

Мълчахме доста дълго докато той не се осмели да проговори:

- Имам предложение. – каза и се обърна да ме погледне.

- Какво предложение? – обърнах и аз глава към него.

- Това място тук...нека да го наречем неутрална зона. Долу в къщата или около нея ще можем да се дразним, да си крещим или каквото и да е друго. Тук ще говорим откровено и ще загърбим всички вражди, които имаме. Съгласна?

- Харесва ми. Съгласна съм.

- Добре. – отвърна и премести поглед отново над града. Аз върнах главата си в същото положение.

- Ще ми кажеш ли? – попита тихо и предпазливо. Мисля, че знаех за какво говори, но все пак попитах:

- Какво да ти кажа?

- Белезите. От кого са? – продължаваше да говори тихо, но челюстта му беше стисната и едно малко мускулче потрепваше.

- От баща ми. – казах.

- Хм познато. – отвърна под носа си, но аз успях да го чуя.

- Какво искаш да кажеш?

- Нищо.

Реших, че сега не е момента. Някой ден щеше да ми каже какво е имал предвид. Затова сега просто продължихме да се взираме в светещите къщи под нас и да мълчим.

Половин час по-късно очите ми вече започнаха да се затварят, трябваше да се връщам в стаята си. Станах от одеялото, минах зад него и спрях. Водех борба вътре в себе си дали само да го подмина или и да го докосна. В крайна сметка желанието ми да се допра до него, макар и за кратко, надделя. Сложих дясната си ръка на лявото му рамо.

- Лека нощ! – казах му и тръгнах към капака, водещ до стълбата.

֎