A destiny of flames and magic

Глава 33

Аркейн

Вечерях, седнала както винаги до приятелката си, и се опитвах да не поглеждам към Джеф. Не спря да обръща глава към мен. Досадно е. Постави ме в неудобно положение. Бети очевидно забеляза, че отбягвам да вдигам поглед от храната си.

- Какво става? – прошепна ми.

- Джеф. Още ли гледа насам?

- Досега зяпаше, но в момента говори с другите.

- Хубаво. – отдъхнах си.

- Да не се е случило нещо?

- По-рано го срещнах в конюшнята. Покани ме да сме излезели. Отклоних поканата с извинението, че имам много задължения, и той знаеш ли какво ми каза. Нямало било да стане проблем, ако пропусна ден езда или ден в библиотеката.

- Не предполагах, че е толкова нахален. Как не е разбрал, че всъщност му отказваш?

- Не знам, но не е спрял да хвърля погледи цяла вечер. Едва ли ще издържа още много време.

- Каза ли на...сещаш се?

- Не. – казах рязко. – В най-добрия случай ще започне да мрънка, в най-лошия от Джеф ще остане само пепел.

- Права си. Май не е добра идея.

- Утре излиза ли ти се към града? Сега Дилън като го няма, няма библиотека, а ще се скапя, ако тренирам абсолютно целия следобед. – вече започнах да говоря малко по-силно. Това беше безопасен разговор.

- Добре. Съгласна съм. Може да обикаляме пак магазините. Няма да има кой да мърмори. – засмя се Бети и аз я последвах.

- Е, аз приключих с яденето. Ти мислиш ли да оставаш още?

- Не. Дояждам си храната и се качвам.

- Искаш ли да те изчакам? Може да се качим заедно.

- Нямам против. Не те ли чакат и теб? – намигна ми.

- Хаха не. Трябва всички да заспят.

- А ясно. – засмя се.

Качихме се заедно до етажа. Приятелката ми ми каза, че утре бил наш ред да сервираме отново. „ Супер, само господин Брукс да не започне пак с въпросите." помислих си. Върнах се в стаята си и се захванах отново с цветето от предната вечер. Лежах по корем на килима и клатех краката си във въздуха.