A destiny of flames and magic

Глава 46

Аркейн

- Върви да ядеш. – прошепна ми. Продължавахме да седим свити на земята. Бяха минали много часове. Навън беше започнало да се смрачава. Не бяхме продумали изобщо.

- Не и без теб. – заявих.

- Не съм гладен.

- Казах ти, че няма да те оставя. Трябва да се храниш, не може така. – продължавах да галя главата му.

- Няма да отида при него. Не искам дори да го виждам.

- Знам. Ще ядем заедно.

- Добре.

Отпусна хватката си около тялото ми и махна главата си от рамото ми. Повдигнахме се от пода. И двамата се бяхме схванали. Преплетохме пръстите си и излязохме от кабинета.

Тръгнахме по служебното стълбище към първия етаж. Слязохме в малкия коридор, спряхме пред вратата на трапезарията и аз подадох леко глава в стаята. Извиках Бети с жест да дойде към мен.

- Къде се изгуби цял ден? И защо стоиш навън? – попита ме.

- Дълго е за обяснение. Може ли да те помоля за нещо?

- Разбира се! Кажи.

- Виж, Ейдън има нужда от мен, но и двамата не сме вечеряли. Когато се нахраниш, ще може ли да ни донесеш нещо да хапнем в неговата стая?

- Добре, няма проблем. Той добре ли е?

- Ще се оправи. Благодаря! – затворих вратата и се върнахме обратно.

Спряхме само до стаята ми, за да си взема пижамите, след което отидохме в неговата стая. Накарах го да си измие лицето, за да се разведри малко от плача. После облякохме пижамите си и седнахме върху леглото. Аз кръстосах краката си, а той се излегна в скута ми.

- Утре мога да остана с теб. – казах му докато си играех с пръстите на ръката му.

- Не си ли на работа?

- Не. Сутринта Бети каза, че с Мерил имаме право да си вземем свободен ден, ако искаме.

- Добре. Не искам да оставам сам.

Не след дълго на вратата се почука.

- Ако е татко, отпрати го.

- Сигурно е Бети.

Станах от леглото и отидох до вратата на покоите му. Бети чакаше пред нея с поднос в ръцете. Носеше и на двама ни храна, както и шоколадов кекс.