Глава 9

47 7 0
                                    

Днешният ден определено щеше да е интересен. Събудих се с най-страхотната идея. Щях да му го върна за това, че ме нарече лигла.

Веднага щом се оправих, слязох в кухнята да намеря Бети. Тя щеше да е важна част от плана ми. Намерих я да разговаря с Гус за обедното меню.

- Бетиии – подадох се облегната на вратата. – Може ли да дойдеш за съвсем мъничко?

- Да, само минутка.

Тя приключи разговора си и излезе при мен в малкото коридорче. Застана пред мен, а аз я зяпах с възможно най-съучастническата физиономия.

- Намислила си нещо, нали? – каза, скръствайки ръце пред гърдите си.

- Мхм и ми трябва твоята помощ. Ще те помоля за услуга.

- Нищо не обещавам. Първо искам да чуя каква ще е.

- Моля ти се днес да ме разпределиш да чистя стаите на втория етаж. Моля те, моля, моля.

- Хмм май се досещам защо. Какво ще правиш? – попита и нейната усмивка допълваше моята. Изглеждахме като две жени, мислещи план за отмъщение и то си беше точно такова.

- Нека първо да го направя. После ще ти разкажа.

- Добре. Върви тогава и чисти там, аз ще кажа на Лея да поеме задълженията, които бях определила за теб.

- Благодаря ти! – казах и тръгнах към килера, но се спрях по средата на пътя, завъртях се на пета и казах:

- Забравих да те попитам. Господин Брукс ще бъде ли в къщата днес? Не искам да разбира.

- Бъди спокойна, господин Ансел след закуска заминава по работа в съседния град. Няма да е тук до края на другата седмица.

- Страхотно! А, и кажи на другите прислужници да не посещават една определена стая в следващата седмица. – намигнах й, взех кошницата и хукнах нагоре по стълбите.

֎

Почистих пода в коридора и се прехвърлих в стаите. Първо минах като хала през стаята на Ейдън, докато го няма, и я оставих в пълен безпорядък. Дори посмях да вляза и в спалнята, как щеше да го разгневи това... Оставях вратата винаги отворена в стаята, в която чистех. Исках да чуя кога ще се върне в покоите си.

A destiny of flames and magicWhere stories live. Discover now