A destiny of flames and magic

Глава 52

Ейдън

Когато се събудих в стаята цареше непрогледна тъма. Колко време съм спал? Помня, че си легнах веднага след като се върнахме. Запалих малко огънче, колкото да осветя около себе си. Отделих го от дланта си и го повдигнах във въздуха. Пратих го в другата посока, право към часовника.

Мина над другата половина от леглото и видях Аркейн да спи, завита до шията и здраво стиснала половината от възглавницата си. Гръдният ѝ кош се издигаше и спускаше на равни интервали. Изглеждаше дълбоко заспала. Вероятно си е легнала малко след мен, тъй като виждах ръкава на блузата ѝ. Беше с дрехите от сутринта.

Осветих часовника. Показваше четири сутринта. Това значи, че са минали поне шестнайсет часа. Какво от това, пак щях да си легна. Или поне да опитам. Нямах какво да правя на тъмно. Угасих светлинката и се обърнах по гръб. Затворих очи, но съня не идваше.

Помня, че последно използвахме сферата, която ѝ подарих за рождения ден, в нейната стая. Може би музиката щеше да ме приспи или поне да гледах нещо, не само черния таван. Станах от леглото и с тихи стъпки излязох от спалнята. Затворих вратата, излизайки от покоите си, и вече по-спокойно, тръгнах към другата част от коридора.

Оставих вратата на нейната стая разчекната, когато влязох вътре. Запалих лампите и осветих помещението. Би трябвало да е прибрано в някое от чекмеджетата на нощното шкафче. Преди да стане студено навън ни харесваше да стоим заедно на покрива и да съзерцаваме затова след завръщането ни от Сорея го използвахме доста често.

Открих го в шкафчето до моята част от леглото. Взех го, загасих лампите, затворих вратата и се върнах обратно в моята стая. Не исках да я разбутвам, за да я прегърна и да я стопля. Очевидно ѝ беше хладно щом се беше завила така. Още като се върнахме от плажа огнището беше загаснало. До него бяха останали няколко цепеници. Така и така нямах друга работа, наредих ги и припалих малко да стопля въздуха в стаята.

После приближих към нея и повдигнах леко главата ѝ да наместя възглавницата. Беше си изкривила врата на една страна и сутринта щеше да я боли, ако я оставех така.

Върнах се обратно под завивките. Пуснах сферата и тя освети цялото помещение. Музиката можеше и да се намаля. Не бях се сетил да помоля, ала майсторът не е забравил да добави и това като вариант. Намалих я възможно най-много, за да не събудя другарката си, но все пак да я чувам. Скръстих ръце под тила си и се загледах в тавана обсипан със съзвездия.