A destiny of flames and magic

Глава 22

Две седмици по-късно

За тези две седмици отношенията ни с Ейдън си бяха същите. Продължавахме да си ходим по стаите и да спим заедно всяка вечер. И за радост все още никой не ни беше хванал или поне не даваше вид да е.

Една вечер изпълних желанието му да ме види в онази рокля. В крайна сметка беше на косъм да я скъса от бързане да я свали от мен. Тогава преживях и първия си път. На следващата сутрин започнах тайно да пия отвара против забременяване. Беше една идея по-болезнено отколкото очаквах, но и този път той също беше внимателен. Обичах това в него. Когато знаеше, че може да ме заболи винаги се съобразяваше с мен, а не с желанията си.

На два пъти взимахме дебели одеяла и се качвахме на покрива. Седяхме и гледахме. Обикновено го слушах как разказва за детството си в кралския дворец. Разказа ми и за белезите. Винаги, когато от него се е изисквало да свърши нещо, но не го е направил както трябва е следвало наказание. Баща му го е приковавал с белезници от сенки към стената и в зависимост от провинението е избирал броя удари. В началото се дърпал, после разбрал, че е по-поносимо, ако стои мирен. След първия му побой е започнал да дава всичко по силите си да не допуска грешки, уви всичко продължавало да се повтаря отново и отново.

Понякога през деня го наблюдавах тайно как тренира. От известно време започна да го прави по-рано. Вечер ставаше прекалено студено. Листата по дърветата вече бяха пожълтели и окапваха.

Уроците ми по езда бяха приключили. Вече се чувствах достатъчно уверена да излизам сама с коня. Още на следващия ни урок надух главата на Дилън да ми разреши да яздя в галоп и той просто нямаше избор. Няколко урока по-късно официално нямах нужда от ничия помощ.

От друга страна с приятеля ми вече на два пъти излизахме по баровете в опит да му намерим някое момиче. И двата пъти ударихме на камък и единственото, което постигнахме беше да съберем няколко отказа и да се напием. Тази вечер щяхме да опитаме пак. И си обещахме да не пием много.

Бях облякла черен панталон, тъмнозелен пуловер и отгоре метнах едно дебело кафяво палто. Оставих бележка на Ейдън, че вероятно ще закъснея и че после ще отида направо в неговата стая. Все още ревнуваше от Дилън. Въпреки факта, че излизах, за да му търся приятелка.