A destiny of flames and magic

Глава 11

Събудих се към обяд и леле как само ме болеше главата. Наистина бях прекалила с алкохола. Повъртях се в завивките още петнайсет-двайсет минути и най-накрая успях да се накарам да стана. В първия момент залитнах обаче успях да остана права.

Запътих се към банята, прозявайки се и търкайки главата си с ръка. Пуснах кранчето на ваната докато си измия зъбите и лицето. Червилото от снощи се беше размазало и цялата ми уста беше червена. Веднага след това съблякох дрехите, които воняха на тютюн и пот. Задължително трябваше да ги занеса за пране. Пуснах ги на пода и влязох във ваната. Потопих се цялата в горещата вода и останах малко така. След малко вече трябваше да си поема въздух затова показах главата си над водата и започнах да се мия. Имах план отново да сляза до града, този път обаче за друго.

Скоро излязох от банята, отново ухаех на борови иглички. Вмъкнах се в дрешника, грабнах панталона в цвят бордо и някаква черна риза и започнах да се обличам. Бях подсушила гъстата си коса с хавлия след банята и вече беше започнала да поизсъхва. Сресах я и я оставих пусната. Хвърлих бърз поглед към огледалото, усмихнах се и тръгнах надолу да търся кафе. Силно се нуждаех от една чаша.

֎

Не очаквах да има някого в трапезарията. По това време всички или довършваха работата си или вече си почиваха затова отидох направо в кухнята. Хулиан, другият готвач, седеше на плота и четеше нещо. Влязох умърлушена през вратата и все още си държах ръката на главата.

- Добре ли си? Май снощи си попрекалила, а? – каза ми, подхилвайки се Хулиан.

- Определено! Много ме боли главата. Повече няма да пия толкова.

- Да, ще го видим това. – каза все още смеейки се, а аз го стрелнах с поглед, от който тръпки да те побият.

- Има ли кафе?

- Свърши. Сутринта. Но ще бъда добър и ще ти направя.

- Благодаря! – стрелнах го с фалшива усмивка. Хулиан по принцип е дружелюбен човек и го харесвам, но в момента съм раздразнителна. А какво става, когато съм в онзи период от годината не искат да разбират. Добре, че е само два пъти.

Докато прави кафето ми беше направил и сандвич.

- Заповядай! Сигурно не си и яла.