A destiny of flames and magic

Глава 50

Аркейн

Гъделичкането ни продължи доста дълго, а смеховете ни бяха толкова силни, че сигурно сме се чували чак в града. Накрая и двамата не можехме да си поемем дъх от смях. Може и да съм го ударила лекичко, няколко пъти, но това не е важно.

Накрая аз се изтеглих назад и облегнах гръб на подлакътника на дивана и на една от възглавничките. Опънах единия си крак, а Ейдън сложи глава на корема ми и обви ръце около кръста ми. Седяхме така, приказвахме си и аз си играех с косата му. Успях дори да сплета малка плитка.

- Ой, колко хубава стана само. – изписуках радостно.

- Кое?

- Направих ти плитка.

- О, не. Май ще трябва да си подстрижа малко косата. – засмя се.

- На мен пък така си ми харесва. – разроших го пак.

След звука от неговия смях, стаята притихна. Чуваше се само пукането на дърветата в огнището. Или поне аз само това чувах.

- Някой идва. – каза Ейдън.

- Сигурно е станало обяд. Може да са Лея и Бети.

- Вярно. Дали от колко време висим тук? – повдигна глава и ме погледна в очите.

- Да не би да се оплакваш?

- Можехме да отидем да тренираме. – сви рамене доколкото можеше в легналата си позиция.

- Ти сериозно ли? – погледнах го изумено.

- Напълно сериозно. – погледна ме, а аз се взрях в очите му в опит да разчета емоциите скрити зад тях.

- Значи ти започваш да ме гъделичкаш, а после мрънкаш, че не сме тренирали. Ставай. – повдигнах главата му с ръка.

- М? Защо?

- Ставай ти казвам. – нацупих се.

- Ама такава си лигла. – възкликна. – Не разбираш от майтапи.

Аз свалих крака си от дивана и понечих да стана.

- Добре, де, добре. Извинявай! – хвана ме за китката. Аз се обърнах и започнах да се смея в лицето му. Той се сепна.

- Какво има? Аз не съм разбирала, а? Как ми се върза само. – продължавах да се кикотя. В този момент, двете ми колежки минаха през вратата с чинии в ръце, за да ги подредят. – Ще останеш ли да ядеш с него? – попитах вече сериозно.