A destiny of flames and magic

Глава 25

Бях се събудила отдавна и от пет минути се опитвах да стана. Мечката не искаше да ме пуска. Беше ме стиснал така здраво, че не можех дори да помръдна, а когато му казах, че ако не ме пусне, довечера няма да го пусна в леглото той само промърмори:

- И двамата много добре знаем, че няма да го направиш.

- И от къде си толкова сигурен?

- Просто го знам. – гласът му още беше натежал от съня.

- Ахам. Айде де, пусни ме. Има голяма вероятност днес да съм разпределена пак на този етаж. Това значи, че така или иначе по някое време пак ще дойда.

- Добре. Ей сега. – отвърна и започна да ме целува по врата.

- Предчувствам, че това ей сега няма да е скоро. – отвърнах му, а той само изхъмка в съгласие.

- Спри или ще те избутам от леглото. – вече се ядосвах. Нямах желанието да ставам, но се налагаше и ако не ме пуснеше, щях да закъснея. А и вероятността да ме видят беше по-голяма.

- Опитай. – предизвикваше ме.

Нямаше да се дам лесно затова дръпнах главата си настрани и устните му останаха да целуват въздуха. След това започнах да се опитвам с всички сили да го избутам. Въобще не струвах в това. Той дори не помръдваше и през цялото време се смееше. След поне десет опита накрая ме пусна.

Станах да издиря пижамите си и да видя къде са паднали чорапите. Долнището ми беше на земята пред шкафа с книги. Чорапите бяха паднали на другия край на стаята, точно пред стола, на който стоеше униформата. Блузата беше отстрани до леглото.

Събрах ги, съблякох ризата му и започнах да обличам униформата. Косата ми беше като кошница. Усещах как късите кичури коса около челото ми стърчат в най-различни посоки. Ластика поне беше на китката ми, а не някъде по пода.

Хвърлих поглед на часовника, който стоеше на нощното шкафче. Пет и двайсет. Имах точно десет минути да прибягам до стаята ми, да се освежа и да си оправя косата.

Тръгнах към салона с пижамите в ръцете си и го чух да казва:

- Еми целувката?

- Получи достатъчно за тази сутрин. По-късно. – отвърнах сериозно и продължих пътя си към входната врата. Чух го да издава звук на недоволство, но не каза нищо повече.