Глава 35

24 4 0
                                    

Аркейн

Днешната тренировка беше по-изморителна от всички досега, но задобрях много повече за твърде кратко време. Упоритостта ми определено изигра голяма роля. Карах Ейдън да повтаряме всяко едно движение отново и отново докато не стане идеално. Изтощих и него до краен предел. Биенето с меча ми харесваше много повече от скучните упражнения и ръкопашния бой, а и разликата в тежестта и височината тук не играеха голяма роля.

Взех си вана набързо и облякох дебели дрехи. Сега седях в коридора, облегната на стената до вратата на стаята ми, и чаках лигльото да се накани да дойде. Исках да пояздя, а тъй като най-добрият ми приятел все още го нямаше, трябваше да се задоволя с компанията на другаря си. Честно казано настояването му да не припарвам сама до конюшнята ме радваше, защото ми спестяваше минутите, които щях да отделя, за да го накарам някой слънчев ден да ме придружи.

Не го чаках дълго. Появи се след около три минути, облечен в тесен черен панталон, ботуши почти до коляното, тъмносиня риза и разкопчан черен жакет. Дебелата подплата се виждаше отдолу, но се опасявах, че разкопчан няма да му топли много.

- Така ще настинеш. – отбелязах, щом стигна до мен.

- Не, няма. На мен никога не ми е студено.

- Това, че не ти е студено, не значи, че не можеш да се разболееш. А и колко може да топли този жакет?

- За него не знам, но сам мога да се топля. – усмихна се подигравателно на обърканото ми изражение и в дланта му заискря пламък. – Огън, скъпа.

- О, да. Забравих, че можеш това. – промърморих недоволно.

Водната ми дарба рядко помагаше на жизнените ми нужди, освен ако не съм стояла без вода дълго време.

- Е, днес най-накрая ще се запозная лично със Здрач.

- Дам. Мисля, че ще те хареса.

- Ще го поздравя за успешната мисия да те ядоса. Получи му се. – сръчка ме с лакът и се засмя.

- Ха ха, много смешно. – отвърнах саркастично. – Изчакай за малко тук. – казах му щом стигнахме до вратата на кухнята.

Влязох в помещението и отидох до шкафа в другия край, където стоеше панера с плодове. Грабнах две ябълки и се върнах в малкия коридор.

A destiny of flames and magicWhere stories live. Discover now