A destiny of flames and magic

Глава 23

Събудих се в празно легло. Мястото му беше изстинало, а на възглавницата имаше оставена бележка.

„ Върнах се в стаята си, за да не забележат нещо. Почивай си. По-късно ще дойда."

Завъртях се и пуснах бележката в чекмеджето на нощното шкафче. Събирах си ги там. Полежах още малко и станах да огледам тялото си. Вече нищо не ме болеше, но по ръцете имах някоя друга лека синина. До довечера щяха да се махнат.

Реших засега да си остана с пижамите. Имах една недовършена книга на шкафа. Загърнах се с едно одеяло, седнах на креслото, преметнах краката си на подлакътника и продължих с книгата. Още не ми се слизаше за закуска, а и не знам как щеше да реагира Дилън като ме види. Предполагам, че е чул какво е станало. Или поне това, че днес няма да работя.

Чувствах се добре. Нямаше нужда да си почивам, но с категоричния тон на Ейдън не се спори. А и вече беше говорил с баща си. Ако разбереше, че съм ходила да чистя, щях го ядосам допълнително. Затова останах в стаята си.

֎

Малко преди обяд на вратата се почука. Беше отключено, а и Ейдън никога не чукаше. Значи не беше той.

- Аркейн, мила. Стана ли? – беше Бети.

- Да, може да влезеш. – провикнах се от другия край на стаята.

Тя отвори вратата и влезе в стаята с поднос в ръце. Носеше ми храна. Идваше ми да скоча да я нацелувам. Дойде до мен и остави подноса на масичката.

- Как си? Разбрах, че не си се чувствала добре снощи. – звучеше много загрижена.

- Вече съм по-добре. – отвърнах й с усмивка.

- Донесох ти обяд. Предположих, че може би няма да ти се слиза.

- Благодаря ти!

- Ще ми кажеш ли какво е станало? Преди да излезете с Дилън ми изглеждаше наред.

- Сигурна ли си, че искаш да знаеш? Ако Дилън разбере, съм сигурна, че ще се чувства много виновен. Нищо, че вината не е негова.

- Няма да му кажа нищо, обещавам!

- Добре. – въздъхнах. – Снощи бяхме в един бар. Видяхме красиво момиче, което се интересуваше от него. Пет минути се опитвах да го убедя да отиде да я заговори. Не искаше да ме оставя да се прибирам сама. Аз обаче настоях и той накрая се съгласи колкото и да не му се искаше. По пътя за насам ме нападнаха двама мъже. Искаха да им дам парите си само че ги бях изхарчила. Ядосани, защото не получиха нищо, започнаха да ме налагат. Когато всичко приключи, пропълзях до една къща, повдигнах се на стената и закуцуках насам.