A destiny of flames and magic

Глава 40

Ейдън

Всеки път, когато се върнехме в столицата, първата ми нощ беше изпълнена с кошмари. За радост бяха само една вечер, но никога не пропускаха. Вече свикнах и не се плашех, не се и събуждах. Изтърпявах го докрай и после се правех, че нищо не е станало. Днес обаче беше по-страшно от всякога.

Отново бях в дневната и отново бях завързан за стената. Сенките на баща ми пристягаха китките ми толкова здраво. Този път обаче не бях на десет. Бях на същата възраст, на която съм в момента, и човекът, който страдаше не бях аз. Беше Аркейн.

Дърпах се. Имах чувството, че ще откъсна ръцете си, но стената не помръдваше. Крещях да я пусне, после започнах да го умолявам и усещах сълзите, които се стичаха по бузите ми. Той продължаваше да я бие. Тя пищеше от болка, целият ѝ гръб беше в кръв, по бузите ѝ си проправяха път вадички от сълзи, а аз не можех да направя нищо.

֎

Спях, обърнала лице към Ейдън, когато го усетих да се движи неспокойно. Отворих очи и изчаках докато успея да привикна към тъмнината. Ейдън шептеше думи като „Не, моля те!", „Спри!" и „Накажи мен!". Беше се свил на кълбо, целият се тресеше. Завъртя се по гръб и продължавайки да се моли на някого и нещо, започна да клати главата си.

Повдигнах се от мястото си и се надвесих над него. Положих една ръка на бузата му, а с другата започнах да галя косата му.

- Ейдън, скъпи! Събуди се. – говорех тихо, но в гласа ми се усещаше притеснението, което ме бе обзело. – Ейдън! – потупах бузата му лекичко. – Отвори очи!

Той продължаваше да клати неспокойно главата си, а аз продължавах да казвам името му , бавно повишавайки глас. Погледна ме с виолетовите си очи. Бяха изпълнени с ужас. Пусна ръцете си, обви тялото ми и зарови лице в косата ми. Сълзи покапаха по врата ми. Аз го притиснах силно към мен с ръка на тила му и галейки гърба му, повтарях думите, които той ми повтаряше, когато сънувах кошмари.

- Това е само сън. Само кошмар. Спокойно, всичко свърши!

Седяхме така. Аз на колена, а той повдигнал се леко от леглото и стиснал ме силно с ръце. Дори не усещах силата, с която ме прегръщаше, мислех само за това какво е сънувал, че се разстрои толкова.

- Кажи ми, че си добре. Моля те! – проплака в косата ми след време.

- Добре съм. Какво сънува? – отвърнах все още притеснена.