A destiny of flames and magic

Глава 38

Няколко дни по-късно

Днес беше денят, в който за първи път от десет години насам щях да напусна пределите на град Айзънууд. Бях много развълнувана. Предната вечер приготвях багажа си сигурно два часа, защото не знаех какво да си взема, а после прегледах куфара поне десет пъти, за да се убедя, че всичко е там. Ейдън ме уверяваше да си взема по-топли дрехи за случаите, в които излизахме на разходка. Сорея е по на север и там щяло да бъде малко по-хладно.

Най-важното беше да не забравя роклята, колието и обувките. Както и дрехите, които щях да нося вместо униформа. Отново бяла риза, но този път щях да бъда с тесен черен панталон, а не с пола. Престилката също изчезваше.

След дълго прекараното време в суетня около багажа, най-накрая си легнах в студените завивки. Тази сутрин трябваше да станем много рано и да тръгнем навреме, което значеше, че няма как да се измъкнем от една от стаите без някой да ни види. Спахме разделени за първи път откакто всичко започна. И май се очертаваше следващата седмица също да е така.

Поинтересувах се каква точно работа ще върша в двореца. Оказа се, че задълженията ми не са кой знае какво. Да му приготвям водата, когато ще се къпе. Да му избирам и оставям дрехи. Ако е нужно да му помагам да ги облече. Обзалагам се, че щеше да се възползва, както и от факта, че в двореца лукса да накараш прислужницата си да те изкъпе също беше позволен. Да му оправям сутрин леглото и да го придружавам където поиска, което в нашия случай автоматично значи абсолютно навсякъде.

Бях облечена, закусила и готова за път точно в шест сутринта. Двете с Мерил, другата прислужница, която господин Брукс беше избрал, стояхме, изпънали гърбове и вирнали високо брадички, точно до входната врата. И двете се бяхме навлекли с дебели палта, като аз бях с моето кафяво и с бял дебел шал около врата ми. Каел вече беше взел багажа ни и го беше качил на каретата. Чакахме господин Брукс и Ейдън да слязат.

Пет минути по-късно двамата слязоха един след друг. Първи вървеше Ансел Брукс. Косата му беше пригладена назад, дългото му черно палто го караше да изглежда много изискан, също както и лачените му черни обувки. В ръката си държеше своя куфар. След него, все още сънен, се влачеше и Ейдън. Дори и от площадката на стълбището, в сумрака, който цареше в преддверието, можех да видя колко му се спи. Обикновено ставаше поне един час и половина по-късно. Видях го как яростно търка очите си в опит да се разбуди и се засмях тихо под нос. Той не беше с палто, а с тъмнозелен кожен жакет с дебела подплата. Надолу беше с панталон в същия цвят и от същата материя.