A destiny of flames and magic

Глава 16

Чувайки вратата да се отваря, вдигнах поглед към нея. Ейдън влезе спокойно в стаята и я затвори възможно най-тихо. Беше с бяла риза и тъмнозелените панталони, които носеше в деня, в който се срещнахме за първи път.

Аз станах от леглото, приближих малко към него и с глас, в който се прокрадваше нотка изненада, казах:

- Не мислех, че ще дойдеш.

- Винаги изпълнявам обещанията си. – отвърна ми той и тръгна с уверена крачка към мен.

Щом спря на сантиметри, вдигнах глава, за да го погледна в очите. Бях събрала ръце пред себе си и кършех пръсти. Трябваше да му кажа, че никога не съм правила подобно нещо, колкото и неловко да ми се струваше.

- Виж аз.. – започнах тихо. – никога досега...

- Не е нужно да довършваш изречението, разбрах. – увери ме спокойно и някак загрижено. Не го очаквах. По-скоро мислех, че ще ми се изсмее.

Веднага след като изрече думите си се наведе към мен и долепи устни до моите. Първоначално някак плахо, но после щом видя, че не се дръпнах, задълбочи целувката. Усетих езика му до устните си и разтворих леко уста. Бях неопитна в това, но очевидно той не беше. Усетил разрешението ми, Ейдън плъзна език в устата ми и се долепи още по плътно до мен.

Едната ми ръка беше на извивката на врата му, другата леко придърпваше крайчетата на косата му. Той плъзна ръце надолу по талията ми и стигна до копчето на панталона. Веднага щом успя да го събуе, го хвърли настрани и продължавайки да ме целува, сложи ръцете си от долната страна на бедрата ми и ме повдигна. Аз обвих крака около кръста му и той ни поведе към леглото.

Понечих да разкопчая копчетата на ризата му, но той ме спря с ръка, отдръпна се от целувката и каза тихо:

- Още не. Тази вечер е само за теб. – и ме положи върху леглото.

Прекрачи ме и се наведе върху мен. Взирахме се един в друг. Очите и на двама ни бяха изпълнени с желание. Косата ми се беше разстелила по възглавницата, а неговата падаше леко пред очите му.

Ейдън пусна косите ми и навеждайки се, за да ме целуне отново, започна да разкопчава копчетата на ризата ми. Хванах го за ръцете и той надигна глава.

- Какво има?

- Белезите... не са само по краката. – в очите му моментално се появи искрица гняв дори и в тонът му си пролича щом ми каза: