A destiny of flames and magic

Глава 51

Аркейн

Отново беше ден за почивка. Какво блаженство. Щях да се наспя, а и мислехме да слезем до океана, за да изпробваме обединяването на магията. Единственото, за което не бях особено въодушевена, беше онзи куп струпан ей там върху дъбовото бюро. Сама се обрекох на това, така че нямах право да се оплаквам.

Още лежах на една страна, но вече не бях прегърната. Ейдън лежеше проснат по гръб и похъркваше. Завъртях се и аз по гръб. Не беше чак толкова късно затова направих опит да поспя още малко. Подремнах не повече от петнайсет минути и пак се събудих.

Взирах се известно време в тавана, накрая изпуфтях и станах да се облека. Вече и двамата имахме по един-два чифта дрехи в стаята на другия, за да не се разхождаме по пижами из къщата. А и на мен по принцип не ми пречеше да си присвоя някоя от неговите ризи. Въпреки че ми бяха малко по-дълги и широки, ми стояха доста добре. Той обаче не можеше да си облече моя. Представям си го как се опитва да си вкара ръката в два пъти по-тесен ръкав. Щеше да е забавно.

Обмислях да го изчакам тук, защото щяхме закусим заедно в дневната. И това можехме да правим без проблеми. Да не крием връзката ни ни носеше голям брой предимства, едно от които да влизаме и излизаме от стаите си, когато си поискаме, а не когато всички спят.

Облякох други дрехи, измих си зъбите и лицето и поприбрах косата си в някакво рошаво кокче. Запалих камината и се пльоснах на стола пред бюрото. Вече схванах как става. Докато чаках ленивеца да се наспи, можех да отметна някой друг документ.

Половин час по-късно чух шумоленето на завивките, последвано от звук на удара между ръката му и матрака. Понякога ме търсеше така в просъница или пък щом се събудеше. Не обърнах глава да го погледна, само се усмихнах леко, поклатих глава и продължих заниманието си.

- Защо си там? – попита ме с дрезгав от съня глас.

- Работя докато те чакам да станеш.

- От кога си станала?

- Половин час.

- Имам отчайваща нужда от кафе. – чух главата му да се удря във възглавницата.

- Тогава си вдигни задника от леглото и се преоблечи.

- Да, да. Ей сега. – прозя се шумно и стана.