A destiny of flames and magic

Глава 18

Три дни по-късно

След онази вечер Олег не спря с опитите да се извини за това как е говорил пред Дилън. На следващия ден трябваше да ни е първият урок по езда, но Дилън не беше добре затова не само че го отмених, но и поговорих с господин Брукс да го пусне почивка тогава вместо след три дни. Прекара целия ден в стаята си, а аз отскочих на няколко пъти да му занеса храна и да видя как се чувства.

С Ейдън също не се бях виждала. Не беше нормално. Три дни не го видях нито да се разхожда из къщата, нито пък е идвал на покрива. Не можех да отида до стаята му, защото Бети ми беше дала доста задачи, а от време на време ходех да наглеждам и приятеля си. Започвах да се притеснявам.

На обяд с Бети трябваше да им сервираме. Най-сетне щях да го видя. Отивахме към трапезарията, когато я попитах:

- Знаеш ли дали Ейдън не е излизал някъде в последните дни?

- Доколкото знам беше в къщата. Защо питаш?

- Просто не съм го виждала. Не е обичайно за него да не ми натрапи присъствието си. – отвърнах й, прикривайки притеснението си с лек смях.

Минахме през арката и приближихме до масата. Господин Брукс беше весел и говореше с него или поне опитваше, защото Ейдън отговаряше бързо и някак разсеяно. Сложихме обяда пред тях, напълнихме чашите и се отдръпнахме. Ансел най-сетне млъкна и започна да яде, а през очите на сина му сякаш мина облекчение, когато баща му спря да говори.

През целия обяд го гледах. Беше забол очи в чинията. Дори не ме погледна. Твърде много необичайни неща. Никога досега не го бях виждала толкова отнесен.

Нахраниха се, ние събрахме мръсната посуда, а те се качиха горе.

֎

- Нямам друга работа за днес, нали? – попитах Бети, когато бяхме вече в кухнята.

- Почисти ли коридора на третия етаж и библиотеката?

- Да.

- Върна ли чаршафите в килера?

- Да, както и изпраните дрехи на притежателите им.

- Добре! Значи нямаш друго за вършене. Свободна си.

Щом я чух излязох от кухнята и се стрелнах към втория етаж. Отидох право пред вратата на Ейдън и почуках. Не му отне много време да ми отвори. Посрещна ме с изненадано изражение. Очевидно никак не очакваше да ме види.