Babysister |N.H| [BOOK ONE]✔

➡1

- Не съм петгодишно момиче, майко! - извиках на жената, която стоеше срещу мен.

- Но се държиш като такова, Маделин! Думата ми е закон в тази къща! - изкрещя в отговор.

Изръмжах и тропнах с крак. Тази жена беше полудяла! Ако можех да убия човек с поглед, тази психопатка, наречена моя майка, щеше да е умряла поне двеста пъти до този момент. Не мога да повярвам, че ми бе наела бавачка!

- Ти си полудяла. - изсмях се.

- Маделин Нюман! Как смееш да ми говориш така? Още утре бавачката ти ще е тук! Достатъчно компромиси направих спрямо теб! - каза и се завъртя на прекалено високите си токчета, излизайки от стаята.

Къде е чувала седемнадесет годишно момиче да стои с бавачка? Бог знае каква бабичка беше наела. Пратих ѝ още един гневен поглед преди да тръшна вратата на стаята си.

Как исках да я лупна с лопата по главата! Майка ми е, обичах я, но почти 24/7 ме вбесяваше. В момента се чувствах като малко пет годишно момиченце, което не би могло да се грижи само за себе си. Според моята скъпа майка, бавачката щеше ме научи как да бъда по-добър човек. Какво си ми беше? Не бях от най-добрите деца, признавах си го. Но нито пушех, нито пиех. Имах по-буен характер от останалите, но това бе семейна черта. Татко беше същият. Мама винаги е била спокойният човек в семейството.

Дори някой да счупеше любимата ѝ вещ, тя просто би казала, че няма проблем. На нейно място бих се ядосала за части от секундата и бих пребила слона в стъкларски магазин, така де, човекът счупил любимата ми вещ.

{Ретроспекция}

- Маделин Нюман да се яви в кабинета на директора.

Мамка му! Отново ли? Този път нищо не бях направила! Взех чантата си от стола и се запътих към вратата. Учителката по изобразително изкуство ме успокои, че няма да бъде поставено отсъствие в дневника. Благодарих ѝ с една усмивка и излязох.

Александрина Джонсън бе един страхотен човек. Не беше възрастна, а точно обратното. Тя беше с не повече от осем или девет години по-голяма от учениците, на които предаваше. Разбираше се с всички. Не се страхувах от директора. Страхувах се да не ме изключат от училище, защото тук беше единственото място, в което исках да вляза преди години.

Спрях пред директорския кабинет и въздъхнах тежко. Почуках на вратата и отвътре се чу глухо "влез".

- А, Маделин, радвам се да те видя! - усмихна се старият мъж.

Г-н Стивънсън беше мъж на около петдесет и шест години. Доста често се виждахме и затова бяхме нещо като приятелчета.

- Какво пак съм направила? - изкисках се и седнах на един от меките фотьойлил.

- Заспала си в часа на онази змия Андерсън в сряда.

Какво? Това беше невъзможно! В този ден отсъствах за всички часове. Леко се изкисках на прякора, даден от собствения ѝ шеф. Дори той не я харесваше, но в днешно време трудно се намираха учители по Физика. А пък и тя постоянно се мазнеше на директора, а Марк доста често си правеше шегички с нея. Горката, изобщо не забелязваше.

- Не е възможно! В сряда не бях тук! - възкликнах.

- В такъв случай, съжалявам, Маделин. Г-жа Андерсън се е обадила на майка ти. - поклати глава - Свободна си от останалите часове. Можеш да се прибереш и да се разбереш с родителите си.

- Благодаря, г-н Стивънсън. - усмихнах се.

{Край на ретроспекция}

Тази дърта пенсия! Нарочила ме е още от първият ми час с нея и то само, защото кихнах! Вярно, стара е. Има праисторически представи за училището, но какво, мамка му ѝ пречеше, че кихнах?! Това бе съвсем нормално за един човек.

Облякох пижамата си, тъй като вече бе един през нощта. Хубавото е, че утре бе събота, а майка ми заминаваше на командировка чак в Грейстоунс*. О, не! Явно моята скъпа бавачка щеше дойде още утре. Дявол да те вземе, майко! Чудех се каква ли ще бъде бавачката ми? Има няколко варианта.

Номер едно: стара бабичка на около седемдесет, която си гледаше сапунките по телевизията и после лъжеше, че съм била много добро дете. (Аз разбира се бих се съгласила с това.)

Номер две: супер строга жена на четиридесет, която би искала всичко да е перфектно. (Нея бих я поляла с бензин и след това бих я запалила.)

Иии, великият номер три: жена, на годините на г-ца Джонатан, която би била е супер готина и ще се разбираме. Силно се надявах!

Е, все пак щях да разбера утре.

WORDS:733.
РЕДАКТИРАНА:08.08.2019