Babysister |N.H| [BOOK ONE]✔

➡️24

- Как си? - попита предпазливо

Не знаеше в какво настроение съм. Е, не го винях. Беше добре запознат с всички страни на буйния ми характер, но никога не знаеше какво да очаква.

- Ако питаш дали все още съм ти ядосана, отговорът е да. - отговорих, без да го удостоя дори с поглед

Щом колата му спря пред къщата, излязох от превозното средство без да обръщам внимание на Найл.

- Маделин. - хвана нежно ръката ми, обръщайки ме към себе си - Съжалявам, принцесо. А-аз не мислех всичко това. - заекна

Отдръпнах ръката си и погледнах към него. Кимнах мълчаливо. Не знаех какво да кажа. Качих се в стаята си, а Найл ме следваше.

- Кажи нещо, скъпа. - сърцето ми се сви от начина, по който го каза. Звучеше отчаяно. Никога не съм го виждала толкова слаб. Освен онзи ден в стаята ми, когато майка ми ни хвана.

- Не знам какво да кажа. - признах

Найл седна на леглото и ме придърпа. Тупнах в скута му, а той уви ръцете си около мен.

- Съжалявам, Мади. - заби глава в гърдите ми. Зарових ръка в косата му и започнах да масажирам скалпа му.

- Зейн ми е като семейство. И той го знае. Гледа на мен като по-малка сестра. И не трябва да ревнуваш от него. Просто не мисли такива неща повече.

Найл вдигна глава и ме погледна.

- Защо не искаш да живееш с мен? - попита, гледайки ме със сините си ириси

- Господи, Найл! - изкрещях

- Искам да знам!

Защо винаги си крещяхме?

- На осемнайсет съм. Не работя. Все още уча. Как очакваш да живея със теб? - попитах със спокоен тон

- Мога да плащам всичко, знаеш. - приближи се към мен, повдигна брадичката ми за да го погледна

- Трябва ми време да помисля. Не искам да се възползвам от теб. - въздъхнах - Изморена съм, ще лягам.

Съблякох дрехите си, оставяйки ги в коша за пране. Отворих вратата на големия гардероб.

Мамка му, къде са ми пижамите?

Обърнах се към Найл, който ме гледаше с широка усмивка.