Babysister |N.H| [BOOK ONE]✔

➡9

Мона и Люк водеха доста оживен разговор, докато аз се чудех как да се измъкна. Люк наистина е прекрасен човек, но не можех да го погледна в очите, след като знам, че все още ме харесва. Преди дори нямаше да ми мигне окото, но Найл ме размеква прекалено много. След първото кафе последва и второ. Ще е истинско чудо, ако довечера заспя преди дванадесет. Бях в края на второто кафе, когато телефонът ми започна да вибрира. Секунда по-късно снимката на Найл се появи на екрана. Усмихнах се глуповато и долепих телефона до ухото си.

''Къде сте?'' – попита със сънен глас.

''В кафето на нашата улица.'' – отговорих просто.

'' След петнадесет минути съм там.'' – каза бързо и затвори.

- Найл ли беше? – попита Мона щом оставих телефона на масата.

Кимнах и се вгледах в хората, които минаваха. Нетърпеливо чаках Найл да дойде и да ме измъкне от неловката ситуация.

- Как си, Лин? – попита Люк, а пъстрите му очи се вгледаха в мен.

Единствено Люк ме наричаше така. За всички други бях Мади или Маделин, но само за Люк бях Лин.

- Добре. Ти как си? – попитах любезно.

Той прекара ръка през светло кестенявата си коса.

- Ами, може да се каже, че съм добре. – каза.

Усмихнах се и отново започнах да наблюдавам минаващите хора. Звънчето на вратата издрънка в знак, че е влязъл нов клиент. Погледнах в посока на шума и видях приближаващия се Найл. Настани се до мен и целуна устните ми.

- Здравейте! – поздрави.

Погледнах Люк за момент. Неговите очи се взираха в Найл. Болка премина за момент през тях. Ирландецът преметна ръката си през раменете ми и остави целувка на бузата ми.

- Аз съм Люк. Братовчед на Мона. – Люк разчупи неловката тишина.

- Найл. – рече русокоското незаинтересовано.

Сръчках го и му хвърлих лош поглед.

- Грижа се за Маделин, докато майка ѝ е извън града. – допълни.

- О, да, тя винаги е имала по-буен характер от останалите. Това е една от причините момчетата да я харесват. – засмя се Люк, но нервния му смях бе забелязан само от мен - Очевидно имате по-различни отношения от детегледачка и непослушното дете. – засмя се на собствената си шега.