Babysister |N.H| [BOOK ONE]✔

➡7

***
- Маделин, закъсняваш пети път тази седмица, а е едва сряда! - изквича Андерсън, щом влязох в класната стая. Вярно, успах се, но закъснях само с десет минути. Дори не удостоих възрастната жена с поглед и седнах на обичайното си място до Мона. Това бе съвсем нормална сутрин в часа на Андерсън.

- Директорът е свободен, можеш да отидеш при него. Веднага! - погледна ме злобно и посочи вратата.

Тази жена ме убиваше с поглед. Тръгнах по познатия коридор за директорският кабинет. Едва си бях отворила очите, а вече имах силно главоболие. 

- Какво стана този път? - попита г-н Стивънс.

- Изпрати ме тук, защото закъснях с пет минути за часа й. - отговорих лениво и седнах на мекия фотьойл.

Директорът въздъхна и разтри слепоочието си. 

- Този път трябва да се обадя на родител, Маделин. Напоследък закъсняваш много.- каза и сериозна гримаса скокна на лицето му.

- Майка ми ще е извън града поне още месец, но мога да се обадя на човекът, който се грижи за мен.

Възрастният мъж кимна и каза, че след часовете очаква и двама ни. Кимнах и с бързи крачки излязох от подредената стая.

Бях меко казано бясна. Не заради Найл, който сутринта ме събуди по-късно. Вината бе изцяло на Андресън. Тази жена и в червата бе зла. Обадих се на Найл и му казах, че трябва да дойде спешно до училище. Излязох отпред, за да го изчакам. След двадесет минути черното му Ауди спря пред сградата. Затичах се към превозното средство и щях да тупна пред него, ако не ме бе хванал.

- Какво е толкова спешно, Маделин? - попита притеснено.

- Андресън. - изсъсках злобно - Закъснях за часа ѝ с пет минути и тя ме прати при директора, а той каза, че трябва да говори с родител. Но му казах, че майка ми е извън града и трябваше да повикам теб.

- Успокой се. Сега, нека отидем при директора. - каза и ме поведе.

- Каза да отидем след края на часовете. - уточних.

- Ще отидем сега. - рече без да ме погледне.

Защо пък трябва да ме слуша?

Имах чувството, че от ушите ми излизаше пушек. Найл бе хванал ръката ми, сякаш съм малко дете. Е, може би в неговите очи изглеждам така. Щом влязохме при директора, Андерсън бе седнала на единият фотьойл. С Найл се настанихме на другия и беше цяло чудо, че се събрахме и двамата там.