Babysister |N.H| [BOOK ONE]✔

➡11

- Да, с Мона съм. Не, Люк го няма. - извъртях очи - Днес имам седем часа, очаквам да си кацнал в един. - казах заплашително - Ще се видим след няколко часа.

Натиснах червената слушалка изобразена на дисплея и прибрах малкото устройство в джоба си. Влязохме през огромната врата и се запътихме към шкафчетата си.

- Найл ревнува много от Люк. - изкикоти се Мона.

- Нямаш си и представа колко много. - въздъхнах и уморено разтрих слепоочието си. Взех нужните учебници и го затворих.

Първи час.

Математика.

Това е мъчение.

През четиридесетте минути, се чудех от кой прозорец да се хвърля. Мразя математиката. Сега завършвахме раздела с геометрията. Силната ми страна беше алгебрата. След биенето на звънеца за излизане, сякаш се преродих.

***

С биенето на последния звънец, изхвърчах от стаята. Оставих учебниците си в шкафчето и се затичах към изхода. Извиках на русокосата ми приятелка, че довечера ще ѝ звънна. Спрях през изхода на училището и се огледах за блондина. Найл тъкмо паркираше колата си пред училище. С бързи крачки се запътих натам. Отворих вратата и се шмугнах вътре. Хвърлих чантата си на задната седалка и се обърнах към Найл. Без да казвам нищо, залепих устните си за неговите. Отдръпнах се от него и се усмихнах. Затворих вратата, а Найл запали двигателя и потегли. Дори мисълта за него, караше усмивката ми да седи с часове на лицето ми. Щом е до мен, изпитвам нужда да го прегърна, да го целуна. Всеки път щом го докосна, ток преминава през цялото ми тяло.

- Къде отиваме? - попитах щом видях, че това не е пътят за апартамента ми.

- Когато пристигнем ще видиш. - изкикоти се.

- Хаха, много забавно. - извъртях очи и се облегнах на седалката - Мислех, че днес ще стоим у дома. - казах.

- Е, днес ще бъдем навън. - рече с усмивка.

Звъненето на телефон огласи малката кола. Грабнах звънящото устройство, което се намираше между седалките. На екрана се появи доста красиво момиче.

- Коя е Изабела? - попитах, взирайки се в снимката

- Една приятелка от колежа. Подай ми телефона. - каза с нотка вълнение в гласа. Подадох телефона и се обърнах към прозореца. Защо се развълнува така? Възможно ли бе да изпитва нещо към нея? Какво повече имаше тя от мен?