➡️31

2.6K 153 3
                                    

Щом изпита свърши с Кейтлин и Зак побързахме да излезем преди всички, за да не се бутаме. Зак изчезна с оправданието, че има неотложна работа и ни остави сами. Забелязах познат бял Range Rover, затова дръпнах Кейтлин и се скрих зад голямото дърво в двора на училището. Не исках Найл да ме види. Не исках да говоря с него. Не бях готова. 

- Това не е ли колата на Найл? Защо се крием от него? - попита объркано. Понякога задава твърде много въпроси. Все още не й бях казала за случката от сутринта. Но знаех, че трябва да го направя.

- Ще ти обясня всичко. Но първо трябва да минем без да ни види.

Зеленооката ми приятелка кимна и ме дари с малка усмивка. След четиридесет минути седяхме на леглото в стаята ми, а Зейн и Кейтлин ме гледаха в очакване. Поех си дълбоко дъх, затваряйки очи за момент. 

- Найл ми изневери. - казах тихо, а от очите ми започнаха да бликат сълзи, щом си спомних гледката на Найл и лежащото до него момиче. Кейтлин ахна, а Зейн изпсува. - С Изабела. - допълних.

- З-затова ли и-искаше да... - Кейтлин заекна.

- Да. - прекъснах я. - Не съм готова да говоря с него и едва ли скоро ще бъда. - Зейн обви ръцете си около кръста ми. Сложих главата си на гърдите му, докато сълзите продължаваха да се стичат по бузите ми. Звъненето на вратата, ме накара да се изправя. 

- Аз ще отворя. - промърморих, като изтрих сълзите си. Знам, че лицето ми бе червено, но това не ме интересуваше в момента. Щом отворих вратата, пред мен се появи човекът, когото най-малко искам да виждам сега. Русата му коса не беше вдигната на перчем, както обикновено, а беше отметната на една страна. Сините му очи бяха червени и онзи блясък го нямаше. От усмивката му нямаше и помен. Обикновен анцунг висеше на краката му, съчетан с бели Converse и сив суитшърт с качулка. Опитах да затворя вратата, но Найл я подпря с ръка.

- Моля те, нека поговорим. - прошепна, но въпреки това го чух. Сините му очи се впериха в мен. Дори и сега имаше това влияние над мен, само чрез един поглед.

- Няма за какво да говорим, Найл. И на двама ни е ясно, че всичко приключи. - измърморих. 

- Моля те, Маделин

- Не, Найл. - повиших тон. - Няма за какво да говорим. Бях глупава и ти се доверих. Мислех, че си различен. Наистина мислех, че си различен, Найл. Но сгреших. - въздишка се изплъзна от устните ми. -  Ти винаги се връщаш при нея. Прощавах ти толкова много пъти, но този път не мога. Това е прекалено много за мен, никога не са ме наранявали по този начин. - свих устни и сложих кичур от косата си зад ухото. - Разбих собственото си сърце, обичайки те, Найл. Съжалявам, но взе всичко от мен. Нямам какво повече да ти дам. - казах и побързах да затворя вратата.

 Облегнах се на нея, а сълзите, които се опитвах да сдържа в последните пет минути, се спуснаха с пълна сила по бузите ми. Ако някой ми беше казал преди година и половина, че сега щях да съм толкова слаба и разбита заради момче, щях да му се изсмея в лицето. Не аз избрах да се влюбя в него, а сърцето ми.  

Помня първият ден, в който го видях. Колко нахално ме оглеждаше без да му пука, как ме ядосваше. Всъщност, той ме ядосваше всеки ден. Помня този ден, сякаш беше вчера. Дадох му всичко, което имах, но не му беше достатъчно. Не мога да бъда щастлива за него. Не и като знам, че дава любовта си на друга. Боли ме само при мисълта за това. Не мога да разбера, какво повече му дава тя. И едва ли някога ще разбера.

Аз бях неговият кехлибар, но сега тя е неговият нюанс на златно. Винаги съм имала нужда от време, за да бъда сама. Всеки човек се нуждае от време за себе си. Но никога не съм предполагала, че времето без Найл ще ми причинява толкова много болка. Но от този ден, ще трябва да свикна с тази болка. Наистина мислех, че сме създадени един за друг, че ще сме заедно завинаги. Но изглежда отново грешах.

Найл беше едновременно най-хубавото и най-лошото нещо в живота ми.

Мога да си спомня всички луди неща, които е казал и направил. Те винаги ще останат в ума ми. Никога няма да бъдат забравени. Плакала съм за него хиляди пъти, но никога не ми е минавало през ума, че това ще свърши. Никога не съм си помисляла, че ще дойде ден, в който ще трябва да се сбогуваме. 

Знам, че някой ден може би ще се смея, но този ден не е сега. Дори и един ден, да се влюбя отново в някой друг, никога не бих го обичала по начина, по който обичам Найл. И дори някой ден да забравя Найл, сърцето ми ще го помни.

Завинаги. 

- Добре ли си? - Кейтлин тихо попита. 

Поклатих отрицателно глава, изтривайки сълзите си. Притиснах колената си до гърдите, подпирайки брадичката си на тях. Не чувствах нищо. Светлокосата ми приятелка седна до мен и ме прегърна. 

- Всичко ще бъде наред. - прошепна. - Аз ще съм до теб.

Знаех, че всичко ще се оправи, че всичко ще е наред. Но няма да е сега, няма да е скоро. Найл остави дълбоки рани, които ще останат отворени още дълго време.

Не знам колко време съм седяла така, но изпитвах огромна нужда да се потопя в мекото легло. Станах от мястото си и се запътих към стаята си. Нямах сили да отида до банята. Съблякох дрехите си, захвърляйки ги на земята. Извадих тениска от гардероба и след като я облякох осъзнах, че е на Найл. Сълзи отново се появиха в края на очите ми. Преглътнах тежко и легнах на леглото. Увих се около мекото одеяло и потопих глава във възглавница.

Найл беше в мислите ми, докато не се унесох.

А/Б

Съжалявам за кратката глава. Следващата ще е изцяло от гледната точка на Найл и ще се постарая да е по-дълга.

Babysister |N.H| [BOOK ONE]✔Where stories live. Discover now