Babysister |N.H| [BOOK ONE]✔

➡14

''Избраният номер не съществува.''

Въздъхнах и захвърлих телефона на леглото. Втори ден се опитвам да се свържа с Найл. Винаги ми даваше свободно, докато накрая онзи досаден глас не казваше, че номера не отговаря. Всъщност защо му звънях? Да, исках да чуя гласа му. Гласа, който вече ми липсваше. Но какво щях да му кажа? Нима имах какво да му кажа? 

- Не мога да повярвам, че утре заминаваш за Ню Йорк. – Мона издиша.

Никой не можеше.

Нов град.

Нови хора.

- Аз също. – казах тихо.

Слагах последните си неща в куфара. Пред последната седмица събирах багажа си. Щях да прекарам последната година в Ню Йорк. Не бях виждала или говорила с Найл от онази вечер, а с мама си разменяхме по няколко думи на вечеря. Всичките ѝ опити да проведем нормален разговор, се проваляха. Сложих и последния куфар до вратата. Подготвените за утре дрехи, стояха на стола до бюрото. Докато оправях последните неща, Мона беше заспала. Наместих се до нея на леглото и заспах с мисълта за Найл, както през последните седем дена.

***

- Ще ти пиша веднага, щом пристигна. – прошепнах и притиснах русокосата си приятелка към себе си.

- Ще ми липсваш, Мади. – избоботи.

- И ти на мен.

Не мога да повярвам, че оставям единствения човек, на когото имам доверие в момента.

Отдръпнах се от нея и хванах малкия куфар, който щеше да е с мен по време на полета. След половин часовата лекция на мама, се запътих към самолета. Настаних се на мястото си и сложих слушалките в ушите си. Цяло чудо е, че не успях да заспя по време на полета. Батерията на телефона ми беше към края на силите си, затова го изключих и прибрах слушалките си. Оставаше още един час до пристигането в Ню Йорк. Имах чувството, че от всички хора в самолета, само аз не съм спала. Мислите ми отново се завъртяха около Найл.

Какво ли правеше? Къде беше? С кого беше? Дали усеща онази пареща болка в гърдите, която усещам аз? Чувства ли се празен отвътре, както аз? Пази ли снимките ни в телефона си? Слуша ли любимите ни песни? Мисли ли за мен? Липсвам ли му?

Все въпроси без отговори.

Никога нямаше да узная.

Извадих телефона си и плъзнах няколко пъти с пръст по екрана. Отворих единствената папка, която имаше парола. Въведох четирите цифри и стотиците снимки на мен и Найл се появиха пред очите ми. Спомените ме заляха. Всяка прекарана секунда с него, сякаш премина като лента пред очите ми.