Babysister |N.H| [BOOK ONE]✔

➡️27

Завърших грима си с червено матово червило. Погледнах в огледалото, наслаждавайки се на творението си. Косата ми се спускаше на вълни по гърба ми, а два кичура бяха защипани с фиби. Черните прилепнали дънки, подчертаваха дупето ми.

- Зейн! - извиках, обувайки сивите си боти. След половин минута, черния му перчем се показа на вратата. - Ще ме закараш ли до апартамента на Найл? - попитах.

- Ще се преоблека и те чакам в колата. - отговори, след което изчезна със скоростта на светлината.

Погледнах се за последно в огледалото, преди да се запътя към колата. През целия път обсъждахме възможността да започна работа във фирмата му. Имаха нужда от още един счетоводител, а аз бях доста добра в математиката. Това бе доста добра възможност за мен. Ще изкарвам част от парите си сама.

За момент се замислих в кой колеж ще кандидатствам и каква ще бъде специалността ми. Имах няколко месеца да реша. Бях се насочила към няколко неща, но не знаех кое да избера.

- Тук ли ще спиш? - попита, като спря колата пред голямата сграда.

- Предполагам. - отговорих

С Найл напоследък не се виждахме често. Бях заета да уча за изпитите си, а през свободното си време се излизах с Кейтлин. Имах чувството, че се отдалечихме един от друг. Преди ме засипваше със съобщения, а сега пише по веднъж на ден, за да ме пита дали съм свободна.

- Ще се видим утре. - засмя се. Помахах му и излязох от колата.

Щом застанах пред апартамента на Найл, звъннах на звънеца и зачаках да отвори. След като видях позната женска фигура срещу мен, усмивката ми изчезна.

Изабела.

Стоях и я гледах, с разширени от изненада очи. В момента мога да кажа толкова много неща, но сякаш бях глътнала езика си. След секунда Найл застана до нея, но бях твърде фокусирана върху Изабела, за да го погледна.

Не знаех какво да мисля. Имам доверие на Найл. Но за момент се замислям, би ли го направил? Би ли ми изневерил, въпреки всичко това, което преживяхме? Една част от мен крещеше, че вече го е направил, докато другата се опитваше да ме убеди, че Найл не е способен на това.

- Съжалявам, че ви прекъснах. Ще тръгвам. - единственото нещо, което излезе от устата ми, преди да тръгна бързо към асансьора. Бях по-объркана от всякога. Страхувам се, че тя може да ми го отнеме. Въпреки, че беше много мила онази вечер, в която с Найл се събрахме.