Babysister |N.H| [BOOK ONE]✔

➡17

Niall's POV

Три месеца по-рано

- Ще се справим с това, Мади. Ще намерим начин. – казах тихо, разтривайки гърба ѝ, опитвайки се да я успокоя

- Не. – поклати глава – Очевидно ти не познаваш майка ми. Сигурна съм, че ако можеше, щеше още утре да ме прати в Ню Йорк. Всичко това стигна прекалено далеч, Найл. - каза

Отдръпнах се от нея и я погледнах с разширени очи. Не, не може да се откаже толкова лесно. Това не е тази Маделин, която аз познавам. Думите ѝ, сякаш ме сритаха с всичката си сила в стомаха. Не можех да опиша как се чувствам в момента. Не можеше да е сериозна.

- Нима се отказваш? – попитах, опитвайки се да скрия болката в гласа си – Отказваш се от мен? От нас? – попитах отново разочаровано

- Нищо не можем да направим, Найл. – изкрещя срещу мен

- Можем, ако искаме! – извиках в отговор – Не мога да повярвам, че се отказваш. – буца заседна в гърлото ми, сълзите бяха готови да се излеят като река по бузите ми, но ги задържах възможно най-дълго. Исках да се боря. Да се боря за нея. За нас.

Бих преминал през всичко, само за да я чуя как казва, че ме обича, докато се кикоти.

Но очевидно един от нас не искаше да се бори. Болеше ме още повече при мисълта, че това е последния ни разговор, че я виждам за последно. Не исках да се отказвам, мамка му. Но не мога да се боря сам. Щом тя се отказва от нас, нищо не мога да направя, дори и да искам.

Гърдите ми сякаш горяха. Болката бе прекалено голяма. В този момент всичко приключи. Останаха ни само спомените. Снимките.

И болката.

- Съжалявам. – чух я да прошепва докато излизах от стаята

Майка ѝ сякаш изчезна. Докато излизах от апартамента не я видях никъде. Не мога да повярвам, че всичко приключи. Повече няма да чувам гласа ѝ, смеха ѝ. Нямаше да видя тези сини и големи очи да ме гледат с любов. Нямаше да намеря друга като нея. Друга, която да ме обича толкова много, колкото Маделин. Нямаше да намеря друга, която ще обичам колкото Маделин. Всичко приключи, сякаш никога не е било, а беше толкова много.

Това момиче можеше да ме ядоса за секунди, но с една целувка, забравях защо ѝ бях ядосан.