Babysister |N.H| [BOOK ONE]✔

➡16

- Искаш да кажеш, че днес ще ходим в Старбъкс без теб? – попита Мелъди

Кимнах и изръмжах тихо. Това момиче е толкова глупаво понякога. Дразнещо глупава бих казала дори.

- Съжалявам, хора, но те са ми приятели и не съм ги виждала от много време. – усмихнах се извинително. Взех чантата си и се запътих към изхода на училището. Трябваше да отида до вкъщи за да оставя тежките учебници и за да взема дрехи. Извадих телефона си от джоба и набрах Луи. Имах достатъчно време да се прибера и да оправя багажа си. Щом влязох в къщата, спринтирах до стаята си. Набутах някакви дрехи в малкия сак, взех четката си за зъби и най-важните козметични неща. Сложих зарядното си в последния момент. Толкова съм разсеяна на моменти, че се ядосва, на себе си. Телефона ми започна да вибрира в знак, че съм получила ново съобщение.

От Луи.

Беше тук.

Взех сака и се запътих надолу. Зейн все още не се беше прибрал от работа, затова казах на Джуди да му каже, че съм при Луи. Той знаеше, че ще спя у тях, но не му бях казала кога ще ходя, а не искам да се притеснява за мен. Зейн на моменти е голяма паника, а що се отнася до мен, ще избие всички. Веднъж бях забравила да му кажа, че ще излизам и беше станало голям гаф. Тогава осъзнах, колко всъщност държи на мен.

- Здравей. – поздрави ме Луи, щом се настаних в колата

- Хей, Лу. – усмихнах се – Ще е проблем ли ако остана и през уикенда? – попитах

- Разбира се, че не. – каза след минута мълчание

По време на пътя беше леко нервен и замислен. Реших да не питам, защото може да не е моя работа. Колата му спря след около четиридесет минути, пред сравнително нова сграда. Взех багажа си и го последвах. Личеше си и отвътре и отвън, че апартаментите тук не са никак евтини. След две минути спряхме пред черна дървена врата. Луи извади ключа си и го пъхна в ключалката. Завъртя го два пъти и секунда след това се намирахме в апартамента. Пода в коридора бе в сиви плочки, а стените бяха бели и нарисувани.

- Ние с Лиам ще отидем до магазина, а Елинор трябва да се прибере всеки момент. Чувствай се като у дома си. – щипна бузата ми и изхвърча от апартамента. Влязох в произволна стая и това беше гостната. Нямаше никакви снимки в рамки, а доколкото познавах Луи и Елинор, в тяхната стая има поне десет техни снимки сложени в рамки. Оставих малкия сак на леглото и отидох в хола. Излегнах се на тъмно сивия диван и пуснах телевизора.