Babysister |N.H| [BOOK ONE]✔

➡18

- Маделин?

Обърнах се в посока на гласа, но ми се искаше да не го бях правила. Найл седеше точно срещу мен и беше забил поглед в ръката ми, която беше преплела пръсти с тази на Зейн. Гледах го с разширени очи, чудейки се дали не сънувам.

Какво правеше той тук?

Защо е тук?

Колко време ще е тук?

Дали вече ще живее тук?

- Това не трябваше да се случва. – измърмори Елинор, прокарвайки ръка през косата си

- Кое не трябваше да се случи? – попитахме едновременно

- Това! Не трябваше да се срещате!

Може би е права.

Погледнах за момент приятелката си, а след това отново забих поглед в Найл. Имаше леко набола брада, косата му не беше толкова руса, а в сините му очи нямаше онези огънчета, които имаше преди. Сините му ириси, сега сякаш бяха по-тъжни. Беше отслабнал, бицепсите му ми се струваха по-големи.

- Хей, Найл, намерих страхотен магазин с костюми, които... – извика Луи и се затича към ирландеца – Оуууу. – каза, след като ни видя – Това не трябваше да се случва. – каза и се залюля на петите си

С Елинор толкова си приличат.

Разтръсках леко глава.

Наистина се случваше. Найл беше тук. Пред мен. Докато седяхме насред мола, телефона му започна да звъни. След пет минути разговор, разбрах неща, които не исках.

Найл и Изабела.

Изабела и Найл.

Нещото, от което най-много се боях.

Сякаш някой ме удари с всички сили. Раните отново се отваряха. Найл бе с Изабела, Бог знае от колко време, докато цял месец източвах водата от тялото си заради него. В първия месец беше най-зле. Почти не ядях. Плаках почти по цял ден. Седях в стаята си. Бях излязла само веднъж за цял месец, само за да извадя снимките си с Найл от телефона. Сложих ги в албум с малък катинар и го набутах в един шкаф. След това изтрих всички тези снимки от телефона.

Втория месец започнах да ходя при Зейн, във фирмата и се запознах с Кейтлин. Тя ме запозна с Мелъди, Джейсън и Зак. Започнах да излизам все по често. Сещах се за Найл само вечер. Втория месец бях много по-добре.