Babysister |N.H| [BOOK ONE]✔

➡3

Досадното звънене на звънеца ме накара да изръмжа тихо, докато ходех към вратата. Когато я отворих, пред мен се разкри високо момче.

Светло кафява коса вдигната на перчем, топли кафяви очи, сладко носле, плътни устни, леко набола брада. Беше горе долу кльощав. Не, разбира се, прекалено кльощав, но слабичък за момче. Бе облечен с бели, доста свлечени дънки, сива широка тениска, бяло яке и черни кецове.

- Мога ли да знам, коя е тази красавица, седяща пред мен? - запита флиртаджийски.

И той ли? От километри си личеше, че е приятел на блондито. Или може би роднини? 

Хах, едва ли.

- Мога ли да знам, защо флиртуваш с мен, а дори не знаеш името ми? - попитах, гледайки го тъпо.

Високото момче понечи да каже нещо, но го прекъснах.

- Не, няма да ти кажа името си - извъртях очи.

- Маделин, кой е? - извика Найл от кухнята.

Мамка ти, Хоран! Обърнах се към флиртаджията, който ме гледаше със самодоволна усмивка. Точно сега ли трябваше да си отвори голямата уста?

- Е, Маделин... - започна.

Погледнах го с присвити очи и му направих път, за да може да влезе. Докато минаваше покрай мен, се изплези. Подложих бързо единия си крак и в следващия момент, перчема беше на земята. Засмях се силно, затваряйки вратата. В момента се държах точно като петгодишно хлапе.. Сега разбрах какво е имала предвид мама. Продължавах да се кикотя, докато младежът целуваше пода. 

Найл явно бе чул шума, защото дотича при нас с разтревожено изражение, което бързо се промени щом видя лежащото на земята момче.

- Лиам, какво правиш на пода? - попита, триейки сълзата си от смях.

Въпросният Лиам вдигна главата си от пода, пращайки ми злобен поглед.

- Тази психопатка ме спъна - отвърна заядливо.

- О, всъщност не е толкова смахната, ако я опознаеш - отвърна просто.

Замълча за момент, след което се изсмя.

Засмя се!

Идиота се засмя!

- Шегувам се. Това момиче е малко дяволче - каза и подаде ръка на лежащото на пода момче.